Да, за неопределено време ще работим от вкъщи и да, това отваря други перспективи. Или поне е важно да погледнем на наложителния хоум офис така, като в същото време бъдем отговорни граждани и спазваме изискванията при настоящата ситуация.
Лично аз не мисля, че ще имаме повече или по-малко работа. Просто ще трябва да се настроим по различен начин – от една страна пестим време от движение напред-назад, а от друга – ще е необходимо повече координация с колегите. Но пък докато разбъркваме поредната тенджера леща или докато тече онлайн урока на детето, можем да вършим неща, на които в „нормална ситуация“ като че ли не обръщаме толкова внимание.
1. Да се загледаме в теорията. Не се шегувам. С цялата условност на ситуацията, сега имаме усамотеността да обърнем внимание на книги, статии, онлайн курсове и какво ли още не, които да ни дадат фундаментални познания или информация за нови тенденции. Нещо, което – нека си признаем – във въртележката на оперативната работа, имаме склонността да си спестяваме.
2. Да свикнем да търсим заместители. В тази ситуация все нещо няма да ни стига – я леща, я интернет. Но пък тя – ситуацията – ще е чудесна да ни накара да обърнем внимание на това как едно нещо може да бъде заместено или компенсирано. И да, можем да настроим умовете си в тази посока, така че да сме „по-тренирани“.
3. Да подредим работата. Скоро, надяваме се, ще се завърнем в офисите. Можем да използваме това време, за да помислим как да оптимизираме процесите, как да повишим ефективността на хората, как да насърчим мотивацията. И да се опитаме да разчетем сигнали, на които не сме обръщали голямо внимание до този момент.
4. Да се движим. Ако ще да обикаляме хола или да излизаме често на балкона, не бива да стоим на едно място. Според мен това влияе като цяло върху темпото на работа. И това може да ни държи във форма и по-нататък.
Не казвам, че всяка криза е възможност. Казвам само, че от всяка ситуация може да бъде извлечено нещо добро. И е важно да настроим умовете си така, че това да се случи.
