fbpx Д-р Светослав Дойчинов: Зрение в условия на карантина | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Д-р Светослав Дойчинов: Зрение в условия на карантина

Д-р Светослав Дойчинов: Зрение в условия на карантина

В съвременната история на човечеството, за първи път се срещаме с такъв масов престой на хората в затворени помещения. Различното спрямо други исторически въдворявания е, че по време на този затворен начин на живот, човек постоянно е втренчен в компютъра, в телефона или гледа телевизия в очакване на регулярната сводка от щаба. При децата е още по-лошо. При тях дистанционното обучение се редува с гледане на ТикТок и електронни игри. Оказва се, че най-далечният обект, към който хвърляме поглед, е другият край на масата, в търсене на солницата.

Този начин на употреба на очите е пагубен за човек

Човешкото око има сложен строеж, който опростено се оприличава на фотоапарат. При фотоапарата извършваме наместване на комплект лещи, всеки път, когато искаме да снимаме при различни разстояния или иначе казано „фокусираме“ обектива. В нашите очи, този процес се нарича акомодация.

Безкрайността за едно око започва на 5 метра и се нарича пунктум ремотум (Punctum remotum). Най-близката точка на ясно зрение се нарича пункум проксимум (Punctum proximum), който зависи от възрастта и пречупвателната сила на всяко око. За да може очите да виждат между тези две точки се включва акомодацията. Самата акомодация е много сложен комплекс от съкращения на гладки мускули. Характерно за гладките мускули е, че се уморяват бързо и при преумора блокират като парализирани.

Всеки човек, живеещ на затворено е получавал „спазъм на акомодацията“

Това е едно необяснимо замъгляване, при което не може да се вижда ясно нито на близо нито на далече и преминава за няколко часа.
Многодневният престой в затворени помещения държи акомодацията ни постоянно включена. За да бъдем КОВИД коректни, не може да се разхождаме на открито и се налага да притичваме до кварталния магазин, вглеждайки се в близки предмети.

Резултатът е, че хората започнаха да усещат влошаване на зрението. Добрата новина е, че това е временно състояние

Важното е да се знае, че при спазъм на акомодация, никога не се изписват очила само с компютърен тест, т.е. широко рекламираните „безплатни прегледи“. Това дори може да навреди, ако при далекогледство се изпишат очила за късогледство. Имам месечно поне по 2-3 такива случая.

В частност, самата работа с персонален компютър силно вреди на очите.

Зрителната умора настъпва още през втория работен час. Тя се проявява най-често с тежест и зачервяване на очите, чувство на парене и глождене, понякога неясно виждане, главоболие - симптоми, които се засилват в края на работния ден, а понякога остават до късно вечерта.

"Компютърният зрителен синдром" се появява при всички, които редовно прекарват пред екрана над шест часа на ден

Проблемите се разделят на три групи

Първата група включва намаляване на остротата на зрението и забавена акомодацията, за която говорих достатъчно. Важното е да оставите очите да гледат по-далеч от вашия „Пунктум ремотум“, колкото се може повече.

При втората се появява субективно оплакване от парене в очите и под клепачите, болки при движението им, зачервяване. Тези проблеми се дължат на сухота и нарушаване на слъзния филм. Компютърджиите забравят да мигат. Окото има нужда от постоянно овлажняване и когато се намали мигането, окото остава без покритието от слъзния филм. Важно е очите да се овлажняват често.

При третата група  имаме претоварване на зрителните рецептори и мозъчния център на зрението. Яркият и контрастен образ от монитора много бързо изчерпва възможностите за работа на зрителните рецептори, намиращи се в ретината. Те са известни като пръчици и колбички. На малко хора е известно, че за работата на тези рецептори е необходимо време за възстановяване, което става на тъмно. Претоварването на тези рецептори може да доведе до преходни смущения в зрението. Претоварване на мозъчната кора може да доведе до поява на зрителни халюцинации и мигренозен скотом. Електронните устройства претоварва значително целия комплекс на зрението.

Как да си помогнем сами?

Съветът ми към всички, принудени да работят и почиват на затворено е да намалят ползването на електронни устройства максимално. Телевизорът може да се замени с радио или музикална уредба. Реденето на пасианси може да се замени с игра на истински карти. Стратегическите игри в мрежа идеално се заместват с отглеждането на цветя или аквариум с рибки, а постоянното листване на социалните мрежи с интересни книги. Не е задължително да са за индианци и каубои. Върнете се към по-човешки начин на живот и ще усетите как проблемите със зрението намаляват, дори при карантинното обездвижване.

Мониторите трябва да се разполагат на разстояние 50-60 см от очите и около 20° под нивото на очите.

Отблясъците от екрана могат да се намалят чрез антирефлексни екрани или очила с антирефлексно покритие.

По време на работа с компютър е необходимо да се прави зрителна почивка - отклоняване на погледа в далечината на половинчасови интервали за 30-60 сек за отпускане на акомодацията. Редуването на различни дейности в офиса е добро решение за намаляване на зрителната умора.

Желателно е да се мига по-често, а при по-сериозни проблеми, след консултация с очен лекар, да се използват изкуствени сълзи.

Рефракционните аномалии и дисбалансът между двете очи могат да се коригират след очен преглед. Той изключва и наличието на други очни заболявания, симптомите, на които можем да отдаваме на работата с компютър.

Преди да започнете самолечение с рекламирани в медиите капки, консултирайте се с очен специалист.

--------------------

Д-р Светослав Дойчинов е дипломиран лекар от МУ София 1996 г. с придобита специалност по очни болести през 2003 г. и диплома за Здравен мениджмънт през 2018 г. Д-р Дойчинов е специалист по лазерна корекция на зрението и лечение на кератоконус. Собственик на "Очен център Дойчинов"

 

Facebook коментари