Когато говорим за качество и цена, всички се сещаме за английската поговорка: „Не съм достатъчно богат, за да си позволя да купувам евтини неща”. И докато преди 20-на година не я разбирахме много добре, защото всичко беше с еднакво качество и без кой знае каква възможност да избираме, то и сега не сме много близо до простата истина, че заслужаваме по-високо качество, за което съвсем логично обаче ще платим повече. Защото тези, които повярваха безрезервно на тази мъдрост бяха използвани от всякакви предприемчиви българи, решили да натрупат бързо и много пари от това да предлагат стоки и услуги „менте” на цени като за топ качество.
Затова, колкото и патриотично да съм настроена, не мога да се сърдя на сина ми, който си пазарува от еBay. На желанието ми да го накарам да влезе в българските МОЛ-ове, той ми изброи 3 неща, с което спора приключи: истински маркови стоки, истински намаления, реална коректност. Така, че разбирам много добре хората, които пред дилемата да си купят нещо скъпо с неясен произход и качество избират евтиното и непретенциозното.
И така ден след ден, година след година до днес, когато разбираме, че сме променили навика си на мислене, навиците и поведението ни на потребители. Вече нямаме истински коректив за това, което потребяваме, защото немотията ни доведе до издигане в култ на „икономията”, и съвсем естествения бум на магазините от типа за 1 лев, 1 долар, 1 евро и дрехи втора употреба…
Миналата година, в една студена есенна сутрин се натъкнах на гледка, която ме накара да се замисля за това, колко ниско сме свалили летвата на изискванията си. Уличките в центъра бяха празни, с изключение на една доста голяма и шумна група спокойно чакащи на тротоара. Зарадвах се вътрешно, т.к. кризата вече се усещаше осезаемо и това да видиш опашка за каквото и да било беше истинска радост за окото. С любопитство се приближих, за да видя какво е предизвикало интереса на тези жени, и с изненада установих, че тази група добре облечени дами тръпне в очакване да отворят магазин за дрехи втора употреба. Ентусиазмът на първите дошли се четеше в очите и в думите: „Днес е денят за нова стока!” С тъга се замислих, че тези жени живеят от понеделник до понеделник, чертаейки планове какво и как ще напазаруват, горди от добрите покупки.
Но истината, зад заблудите за изгодното пазаруване е, че в тези магазини влизаме с ясното, макар и задрямало съзнание, че ще направим компромис с качеството, и пълнейки кошницата си казваме: „Е, какво му плащаш?” Пълним домовете (и умовете) си с боклуци, с ясното съзнание че няма да ни служат дълго, само защото са „много евтини”.
А не е ли трогателно, когато отидете на гости на вашите родители мама да направи палачинки в тигана от вашето детство. Само този тиган прави палачинките уникални по вкус, а преживяването неповторимо. Сигурно е бил скъп преди 40 години, когато някой го е купил, но не се ли е изплатил за това време? Не го ли ценим по-високо, защото е напоен с емоциите и преживяванията на целия ни живот?
И ако погледнем на нещата от забавната им страна и застанем на ръце всичко ще си дойде на мястото: тогава пирамидата, вместо на върха, ще стъпи на основата си и очакваните резултати ще бъдат определящи за нашите решения с кого, какво и как правим. А няма ли да ни е по-лесно вместо да ходим на ръце, просто да обърнем пирамидата? Не можем обаче да се залъгваме, че това ще стане бързо, въпреки, че загубихме толкова време да вървим назад без да си даваме сметка за това.
следва продължение...
