Преди два дни с един от малкото изискани и деликатни хора, живеещи в София, които познавам, разговаряхме на чаша кафе в офиса и той ми сподели една история, която не ми дава мира. Искам да я споделя с теб, мили ми читателю!
Изисканият господин е собственик на компания, работеща в областта на интериорните решения, декорация, мебели по поръчка и т.н. Преди няколко месеца голям 5-звезден хотел му изпраща поръчка за промяна на дизайна в пространство, част от хотела, с едно-единствено условие - трябва да стане за седмица и ако наистина успее, парите нямат значение. Поради тази причина собственикът се нагърбва да осигури необходимите материали и след редица “гимнастики” и много разговори по телефона с кой ли не, успява и необходимите ресурси за поръчката са налице.
Част от тази поръчка са мебели и най-естественото, което той предприема, е - отива в цеха, събира няколкото работници и им прави следната оферта - заради извънредна и спешна поръчка, другата седмица трябва да се работи от 7 до 8 вместо от 9 до 5, за което ще получат не седмичната си заплата за този период, а равностойността на месечната - т.е. три пъти повече.
Сигурно очаквате, че служителите са плеснали с ръце и казали: „Евалата шефе, мислиш и за нас, ще изкараме някой друг лев повече, ще можем да купим нещо за дома, което чака вече две години!“.
Аз поне така си мислех. Ако и вие сте като мен, то явно живеем в розов, идеалистичен свят и сме наивници. Историята има много различен завършек, близък по нещо на филм на Тарантино.
Вместо завиване на ръкави и готовност за работа нашия приятел чува следната култова реплика: “Шефе, нема да стане, аз в осем сера”, ударението на последната дума може да си го сложите по избор спрямо съответния диалект. Аз естествено първоначално се разсмях, но в последствие ми се искаше да се разрева, даже да вия на умряло, защото се сетих за много други посерковци, минали през живота ми, които, за да не си нарушат комфорта и акането, съсипват развитието на какво ли не и къде ли не!
Как да се развиваме в малкия и средния бизнес, когато манталитетът е “посерковски” почти навсякъде?! Как да се напънем да изкараме повече за нас и за тези под и над нас, ако някъде във веригата има подобен, който няма желание да изкара едни пари?! То може и да има, но си представя, че това става с две обаждания и с някоя далавера, а не с работа. С работа всеки може.
Няма как да се развиваме, ако не полагаме понякога, не казвам постоянно, повече усилия от конкуренцията. В противен случай милата ни родина просто ще стане 5-та глуха, каквато бяхме до скоро и може би в много отношения още сме.
Разказах тази история на няколко познати и те реагираха по различен начин - едни се опулваха и не можеха да проумеят и даже ги хващаше срам за човека-посерко, други казаха, че не само в България е така и са имали подобни случаи и във Франция например. Имаше даже изказвания от типа- „ми, то кой знае колко пъти е имало такива случаи и на работниците им е писнало“. Дори имаше участници в дискусията, които предположиха, че собственикът в предишни подобни случаи не се е издължавал на работниците и те затова са реагирали така.
Всеки си го интерпретира по свой си начин и вижда може би себе си и в двата героя в различни моменти от кариерата си. Аз съм естествено краен в това отношение, но си задавам въпроса: Щом на четири пъти повече пари човек не иска да си смени часа на акане, то за колко ще го направи? За 5, 10 или може би 15 пъти? Колко трябва да се плати, за да се промени този начин на мислене и дали, когато дойде в 7 ч. ще свърши нещата по читав начин или само ще присъства и пак ще започне да работи в 9, а накрая ще каже на шефа – „Видя ли шефе, не стана нищо, че идвахме в 7, това е невъзможно!“.
Истината е, че очакването на собствениците, че когато вдигнеш заплащането, хората ще започнат да работят повече, е наивно и е устойчиво колкото детски балон, който се пука много лесно и то често с трясък в най-неподходящия момент. За съжаление очакването на повечето служители за вдигане на доходи не означава, че ще се работи повече. Просто човекът-посерко иска да му се появят едни пари. Не да ги изработи, а да се появят и той не знае от къде, но ей така, някак си шефа да си го измисли. Нали е много умен? Ако не стане, то може в краен случай от продажба на наследствени ниви, рента, от тотото, отнякъде…, но без да се нарушава комфорта сутрин на акането и вечер на салатата с ракията и семейни войни по телевизията.
