Нов измервателен инструмент, представен днес от международната природозащитна организация WWF и компанията Ecofys, показва, че европейските страни предприемат едва една трета от стъпките, които ще им помогнат да трансформират икономиките си в нисковъглеродни. За да се случи това до 2050 г., както е планирано според европейските решения и цели, вредните емисии трябва да се намалят с 80-95% спрямо нивата им от 1990 г.
При сегашното изследване барометърът на климатичната политика откри огромни разлики в европейските страни при прилагането на добрите практики за намаляването на емисиите на парниковите газове. Като цяло обаче, докладът показва, че резултатите на ниво ЕС са незадоволителни.
България е сред страните, които се нареждат на едно от последните места със значително по-високи нива на енергийна интензивност на икономиката, както и с липса на каквото и да е прилагане на климатичните норми към момента. „България набляга основно на разработването на големи проекти с възобновяеми енергийни източници, които за съжаление често са в конфликт с природата и европейските директиви. Те са и в противоречие с концепцията за диверсификация на енергопроизводството - много, но малки ВЕИ инсталации за енергийно независими общности и населени места. България е готова да отдели колосални средства за нови енергийни проекти, а не предвижда никакви сериозни действия за повишаване на енергийната ефективност на сградите и икономиката”, коментира Георги Стефанов, експерт по климатичните промени на WWF в България.
