Марин Згурев е председател на комисията по етика към Съюза на Фармацевтите в България. Има 43- годинишен опит в професията, работил е като управител на аптека, инструктор-фармацевт, началник отдел "Аптечни заведения" и директор на "Аптечно предприятие" - Велико Търново. От февруари 1992 г. регистрира денонощна частна аптека.
За контакти: Велико Търново , ул. "Велики Преслав" № 4 Денонощна аптека "АСКЛЕПИЙ" тел.: 062 / 603 030, 0888 731 711
От миналото до днес към фармацевта са били предявявани високи нравствени изисквания. Считало се е, че хуманността, точността, отзивчивостта, притежаването на задълбочени знания и професионално умение, трябва да бъдат негови присъщи качества. Тези изисквания са стояли в основата на фармацевтичния морал, който се е формирал и развивал заедно с фармацевтичната дейност. Етичният кодекс на фармацевтите е изготвен, за да дефинира принципите, които формират правата и задълженията на тези здравни специалисти. Тези принципи, основани на морални задължения, са създадени, за да ръководят фармацевтите във взаимоотношенията им с пациентите, други здравни специалисти и обществото като цяло. Най-големият проблем, с който се бори комисията по етика, е нелоялната конкуренция, провеждана от аптеки, собственост на нефармацевти, за съжаление и на фармацевти. Предупрежденията и наказанията, които наложихме на някои от тях бяха с морално-етичен привкус и останаха като пожелание. Истински резултат би се получил, ако имаше закон за съсловието на фармацевтите, както е при лекари и стоматолози. Явлението на нелоялната конкуренция, предизвикана от единици, прерасна в масова практика За да оцелеят останалите аптеки бяха принудени да намалят цените на лекарствата до нива, които не са достатъчни за издръжка на аптека. Това е агония, която ако продължи, ще доведе до масови фалити на аптеки на фармацевти, защото те не разполагат с достатъчно материален и административен ресурс, за да се преборят с веригите аптеки, които по своята същ-ност противоречат на закона. По принцип тези вериги са изключително опасни за крайния клиент. Възможно е тенденциозно налагане на точно определени продукти, което изкривява представата за правилно лечение. Съз-дава се възможност за монополизиране на пазара и защитаване на нечий интерес. За съжаление има още редица нерешени проблеми, върху които трябва да съсредоточим усилията си в най-близко бъдеще:
В много държави се прилагат рестриктивни мерки при отваряне на аптека
Поредният абсурд е изискването на НЗОК, без никакво законово основание, да се отчисляват 10 % от оборота на аптеките върху максималните цени, фиксирани от здравната каса. Тези 10% отчисления от оборота представляват над 50 % от приходите на аптеката. В пазарните механизми се предлагат редица отстъпки, правят се промоции на определени стоки, което вече няма да е възможно при облагане с този "данък НЗОК". Това ще доведе до повишаване цените на лекарствата с над 15 % от февруари 2005 г. След такова развитие на нещата, остава въпросът с каква цел се изземват тези средства и къде отиват те, както и искрена ли е загрижеността на НЗОК към пациента. С поведението си касата оставя сериозни съмнения, че се обслужват интересите на големите вериги аптеки, които освен това имат дистрибуция, внос и собствено производство на лекарствени средства. Ролята на фармацевта в обществото не е печалбарска. Целта на фармацията е да бъде оптимизирана лекарствената употреба. Отпускането на медикамента не е само цена. Водещият принцип е здравето на хората. В действителност хората имат нужда не да купуват лекарството, а да получават верни решения на възникналите проблеми, свързани с опазване или възстановяване на здравето им. Затова, по начало, приоритет в работата на фармацевтите е осигуряване на професионални съвети и консултации на пациента, за да се гарантира правилна, безопасна и ефективна употреба на лекарствата. Целта е да се постигнат положителни резултати от лечението. Фармацевтът съветва и пояснява всичко относно целесъобразността от самолечение и правилната употреба на лекарствени продукти, отпускани без рецепта. Част от дейността на специалистите е и "пропагандиране" на личната грижа за здравето, както и осъществяване на успешно сътрудничество с другите здравни професионалисти. Цивилизованите общества, чрез нормативна регулация, непрекъснато търсят възможности за доближаване до идеалния фокус, обезпечаващ независимост и липса на условия за конфликт на интереси. Така например, през 1841 г. във Великобритания е учредено фармацевтично дружество, а със закона за аптеките от 1868 г. са му дадени права за самоуправление на професията чрез приемане на етичен кодекс. Добрата аптечна практика изисква фармацевтът непрекъснато да подобрява своята професионална компетентност, ползвайки източници на независима, достоверна, актуална и обективна информация, отнасяща се както за лекарствата и тяхната употреба, така и за тенденциите и перспективите за развитие на професионалната практика.
