Ез (Eze) е там, където Френската Ривиера, Прованс и Алпите са си устроили среща в ранна средновековна утрин
снимки: Авторът
Разположено на брега на Средиземно море, селцето посреща и изпраща ежедневно малки групи туристи, тръгнали най-често на еднодневна екскурзия от перлата на Ривиерата Ница към „ширещия се“ на площ от 2.1 кв. км лукс на Монако. На тях Ез предлага всичките си богатства: глътка свеж планински въздух, който секва, щом се надвесиш над морската шир, райска градина под небето и една цяла друга епоха, скрита между каменните улички и къщи – по-старите, от които строени преди около 400 години, но запазили своята средновековна автентичност.
Райската градина
Със своята кръгова архитектура, по всяка тясна уличка Ез може да те отведе към едно-единствено място – нагоре – към „Градината на Ез“. До 1706 г. на нейно място тук се е намирал средновековен замък. За съжаление, бил разрушен по нареждане на Луи XIV по време на Войната за испанското наследство, също както и Замъка на хълма в Ница.
Скулптура на Жан-Филип Ришар с изящна женска фигура те посреща още на входа на градината. Нейните „приятелки“ са подредени измежду алеите и цветята, сякаш самите те се любуват на гледката.
Почитателите на произведенията на природата пък могат да се насладят на над 400 вида сукуленти и кактуси, растения от семейства Кремови, Еуфорбия, Агава (Столетник) и други повече или по-малко екзотични растителни видове, обгрижвани от сутрин до вечер от двама градинари, посветили живота си на тях.
Дори осветителните тела тук са деликатно поставени в тънки дървени рамки, така че да се сливат с естествената среда. Едва доловимата песен на водопадите „вика“ да тръгнеш по алеята към „гърба“ на градината. Влага и свежест те облъхват след разходката из слънчевите алеи.
Но не е само това. Тук идва най-хубавото: Градината всъщност е тераса „на покрива“ на Ез, надвесена над Côte d'Azur !
Тераса над морето
Точно 429 м над Средиземно море. От тук се открива панорама, в която в един много широк кадър (с телескоп) можеш да зърнеш от бреговете на континентална Италия в левия край, през Корсика и морската шир до Сен Тропе в десния край. На преден план в морето се врязва селцето Сен-Жан-Кап-Фера (Saint-Jean-Cap-Ferrat), популярно като „Полуострова на милиардерите“. Оттук ще видите, че макар милиардерите на него да са много, съвсем не е презастроено. Напротив, радват се на огромни градини между прелестните си вили.
Но докато милиардерите предпочитат най-близкия до Ница полуостров, хората на изкуството и мисълта избират Ез. Селцето е очаровало с гледките си не една и две знаменитости, сред които дори и Фридрих Ницше. На него е наречена панорамната пътека, дълга повече от 4 км, тръгваща от нивото на брега нагоре и само нагоре до самото селце. Твърди се, че именно на тази пътека той се вдъхновил за трета част на „Тъй рече Заратустра“. (Аз пък се вдъхнових за първия си пътепис.)
С аромат на ирис
Това е мястото, където разбираш как ухае ирисът. Не, няма го в Градината на Ез, нито пред фабриката на Фрагонар (Fragonard), построена в подножието на селцето през 1926 г. Тази емблематичната парфюмерия има лаборатория, която през стъклени витрини позволява на туристите да надникнат в кухнята на френската козметична индустрия. Тук разбираш, че най-скъпият парфюм в света е този, направен от ирис. Цветовете му нямат сирен аромат, но корените му (наречени „орис“) носят магията на парфюма. Само един вид – Iris pallida – се използва за производството на парфюми. За да отдели своя аромат, е необходимо да съхне в продължение на 6 години, след като е изкоренен! Заслужава си прозвището: „синьото злато на парфюмерията“.
И накрая – за да калибрираме очакванията на четящите – нека уточним
Ез рядко е за тези, които са отишли да се насладят специално на него, защото за нашите космополитни души това е малко селце, в което трудно се намират много разнообразни занимания за…, да кажем, цяла седмица.
Ез е за тези, които искат да се скрият за малко от оживените туристически улици на Кан или Ница и за тези, които могат да оценят един скок времето, докато се придвижват в пространството към Монако.
А ако четящият до тук е разбрал, че Ез е средновековно селце – не, не е. Ез е епоха, която трябва да посетиш.
