Фирмите трябва да инвестират, за да издържат на конкурентния натиск

Фирмите трябва да инвестират, за да издържат на конкурентния натиск


От 18 милиона фирми в ЕС, 99,1% са малки и средни предприятия. По определение на ЕС, което е в сила от 1 януари 2005 г. микропредприятие е предприятие с персонал до 10 дущи и годишен оборот от 2 млн. евро. Малко предприятие е предприятие до 50 души персонал и оборот до 10 млн. евро и средно - до 250 души персонал и оборот от 50 млн. евро.

От 1983 г. ЕС развива политика, насочена специално към МСП. Днес политиката по отношение на тях е един от ключовите инструменти, с които Съюзът постига икономическата си цел. Тя е описана и разработена като задача в Лисабонската стратегия. С одобряването й ЕС си поставя за цел до 2010 г. да стане най-конкурентноспособната и развита икономика в света, базирана на знания.


България е на по-малко от 700 дни разтояние от ЕС. Народното събрание гласува поправките към Конституцията и това всъщност беше последното голямо условие, за да може да подпишем на 25 април Договора за присъединяване на България към ЕС.
Последното проучване на общественото мнение показва, че влизането в съюза се приема от 74% процента от българите. Това е така, защото хората днес познават много повече ЕС. Над 2 млн. българи са били на неговата територия. Мнението сред предприемачите е, че съюзът създава нови бизнес въз-можности. С общност от 27 държави, (когато ние и Румъния се присъединим), той ще бъде пазар с 500 млн. потребители. Разбира се, ако не желае, българският предприемач може и да не се надпреварва на европейския пазар, но 76% от малките и средни предприятия в ЕС вече са там. Самите предприемачи казват, че това е най-голямото значение на мерките, които се прилагат в рамките на вътрешния пазар - че са получили достъп до повече потребители. Много е важно да се подчертае, че членството в ЕС не пречи на развитието на износ към 3-ти страни. За експорт на промишлени стоки няма на практика никакви ограничения. И 10-те държави, които се присъединиха към съюза от
1 май 2004 г., както и по-слабо развитите държави-членки на ЕС, търсят трети пазари като допълнителна възможност да увеличат своята икономическа мощ.

Второто преимущество за нашите МСП е, че
включвайки се във вътрешния пазар на ЕС, автоматически ще получат достъп до нови технологии и ноухау


Нещо, което днес не е толкова трудно, колкото беше преди години, но категорично и не е толкова лесно. Заради разпоредбите на Лисабонската стратегия и съгласуването на големите стратегически цели на развитието на Съюза, МСП ще получат достъп до финансиране за въвеждане на иновации.
Когато България стане член на икономическия и валутен съюз (ние сме заявили желание това да стане на 1 януари 2009 г.), ако през периода
1 януари 2007 - 1 януари 2009 г. постигнем съответствие за критериите за членство в икономически и валутен съюз, тогава бизнесът ще получи още едно облекчение. Разходите ще намалеят, защото ще се ползва само една валута. Може да се каже, че и днес до голяма степен това е така за тези, които търгуват с ЕС заради валутния борд у нас. Самото присъединяване значително увеличава чуждестранните инвестиции. По-находчивите предприемачи могат да се възползват за включване в тези нови преки инвестиции, които се правят "на зелено" у нас. Миналата година е рекордна по отношение на преки трайни инвестиции в страната.
Това, което МСП получават като полза от пълноправното членство, е че те също ще бъдат ползвателите на онези средства, които ЕС е обещал на България. По финансовата рамка, представена на 10 април миналата година на нашата страна, изработена от ЕК за първите 3 години на членството (2007 - 2009 г.)
в България от бюджета на общността ще дойдат над 4 млрд. евро
Те са разпределени по различен начин в годините, но така или иначе на третата година ще бъдат над 7% от БВП, което е прецедент в историята на ЕС. Грубо казано, това са 1,5 млрд. евро по линия на общата селскостопанска политика и 2,3 млн. евро по структурната политика на Съюза. По-голямата част са по линия на европейския фонд за регионално развитие, европейския социален фонд, фонда за ориентация и гарантиране на селското стопанство и една част по линия на кохезионния фонд.

Cпособността да се устои на конкурентния натиск на пазарните сили на вътрешния пазар на ЕС
е един от критериите за присъединяване към Съюза

За българските МСП това значи да се постигне съответствие със строгите изисквания за безопасността и качеството на стоките, с екологичните стандарти на съюза, с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Става ясно, че са нужни доста инвестиции.
Предпоставка за успешното интегриране през тези две години е бизнес средата. Тя се задава преди всичко от държавата. През април 2004 г. бе създаден консултативен съвет към Министерство на икономиката с доста широко представителство на бизнеса. Той би могъл да играе по-голяма и по-активна роля в подобряване на бизнес средата у нас и отмяна на излишните режими. Това могат да правят и МСП в техните браншови организации. Според проучване на МБМД, под 1% от МСП в България черпят информация от своите структури. Това показва една неблагоприятна «културна» особеност на българския бизнес - всеки оцелява поединично. В условията на вътрешния пазар на ЕС основната формула за оцеляване на МСП е секторното оцеляване.
Втората предпоставка за успешно интегриране на българските предприемачи в ЕС е предварителната подготовка чрез използване на финансовите инструменти, които са налични в момента. От една страна, това са големите програми ФАР, ИСПА, САПАРД, от друга - въз-можностите за съфинансиране на МСП. Тук има един основен проблем и това е неспособността на много от българските предприемачи да изработват бизнес планове.

Един от най-сериозните проблеми, върху които трябва сериозно да се съсредоточат усилия през тези две години, е постигането на съответствие с изискванията на ЕС за производство -
стандартите за безопасност и качество на стоките


Те са особенно строги при производството и търговията с хранителни стоки. У нас на практика в тази част на законодателството ние сме възприели около 80% от европейското право. Има специална държавна политика, която да подпомогне малките и средни предприятия да постигнат това съответствие, включително за въвеждане на принципа HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points) - анализ на риска и критични контролни точки, и стандартите на Codex Alimentarius.
Много голям раздел, много работа и инвестиции изисква постигането на съответствие с техническите стандарти. В ЕС в момента по последни данни от февруари 2005 г. има 10 470 стандарта, а сега се разглеждат още 5196. Ако даден продукт отговаря на тези изисквания, върху него се слага знакът СЕ. С присъединяването към Съюза всички групи стоки ще се сертифицират на българска територия от български сертифициращи органи. Това е вид услуга и една възможност за развиване на нов бизнес в България.
В ЕС органите, които работят в областта на стандартизацията са три - Комитетът по стандартизация kd EI - CEN, CENELEC - стандарти в областта на електричеството, ESTI - в областта на телекомуникациите. Стандартите в ЕС се изработват в изключително открита процедура.
Друг проблем, който изисква инвестиции от МСП още отсега, са патентите, търговските марки и герографски обозначения за произход. По данни на Eurochambers - обединението на търговските камари в ЕС - това е най-големият проблем и за фирмите в самия ЕС. Тази инвестиция е разумно да се направи сега, още повече, че отнема време. Ако производителят реши да патентова своя продукт или технология и да регистрира своята търговска марка чрез европейското патентно ведомство или чрез OHIM (Офиса на Европейския съюз за хармонизация) на вътрешния пазар - автоматически този патент става валиден за ЕС и търговската марка е защитена. Чрез споразуменията, които ЕС има с трети страни, търговската марка и патентът получават защита и в тях.

След това идват изисквания, свързани с опазването на околната среда

От всички 19 преходни периода, договорени с ЕС, най-много (8) са в област "Околна среда", защото те изискват повече инвестиции и време. На първо място са изискванията за съответствие при опаковките. Те трябва да се включат в схемите за рециклиране на опаковки. По-голям е въпросът за изискванията към използване на отпадъците. Върху тях трябва да насочат внимание предприятията в хранително-вкусовата промишленост и в селското стопанство. Ако погледнем по-широко българската икономика, от голямо значение за предприятията са постигнатите преходни периоди по отношение на чистотата на въздуха, контрола на промишленото производство, управлението на водите.
Произведените в България продукти могат да получат екомаркировка. Тя не е нито стандарт, нито изискване, но подсказва на потребителя, че при производството на даден продукт, производителят се е водил от съображения за опазване на околната среда. За много от потребителите в ЕС това има съществено значение. Те търсят именно продукти с екомаркировка. Тя има различна форма в различните държави и се отнася до почистващи препарати, смазочни материали, уреди, хартиени продукти, продуктите за дома и градината, мебели, облекла, туризъм.
Още през тази година нашите предприятия ще трябва да получат така наречените комплексни разрешителни от Министерство на околната среда и водите. Това се отнася до фирми в областта на черната и цветна металургия, целулозна и хартиена промишленост, кожарско и текстилно производство.
Като цяло, на базата на опита на ЕС и на новите десет държави-членки на Европейския съюз, проблемите до голяма степен са свързани с човешкия фактор - ресурси и мениджмънт.

България е страната, в която бизнесът най-малко обучава своите работници

Това е и един от критериите, който се наблюдава в контекста на Лисабонската стратегия. Възможностите, които сега имат МСП в България да организират обучение на своя персонал, предоставя програма "Леонардо Да Винчи", която е програмата на ЕС за професионално обучение.
Проблем за нашите фирми може да се окаже необходимостта от въвеждане на международните счетоводни стандарти.
Износителите трябва да знаят какъв е размерът на ДДС в рамките на ЕС, защото няма унифицирана ставка за ДДС. Тази информация може да се получи от интернет страницата на Европейската комисия, където има информация за всички категории стоки, върху които има ДДС във всички държави от ЕС.
Но основното, което предстои на българските малки, средни и големи предприятия е да възприемат Корпоративната социална отговорност. Това е една от модерните теми в развитите страни. Тук самите фирми предпочитат да развиват своята дейност, също така и да я представят пред обществеността, като отговаряща на най-добрите практики в тази област. Има се предвид не само третирането на работниците, но и целият набор изисквания и практики за осигуряване на устойчиво развитие, за опазване на околната среда. Фирмите в индустриално развитите страни имат специално развита политика за работа с населението на мястото, където се намира фирмата и това също е част от Корпоративната социална отговорност. Тя обаче няма задължителен характер.

В краткосрочен план от изключително значение е изготвянето на Националния план за развитие 2007 - 2013 г.

Той трябва да е готов до есента на тази година. Координатор на изготвянето му е Агенцията за икономически анализи и прогнози. В нейната интернет страница подробно е описана методиката за изготвяне на Плана. В процеса на изработване на националния план трябва и вече се включват общини, области и икономически райони за планиране. МСП и техните собственици трябва също да станат част от този процес, като се поставят в контекста на развитието на района, в който се намират, и в сектора, в който работят. Ако успеем да подготвим добър Национален план за развитие и той бъде защитен пред ЕК в Брюксел, България и всички участвали в изготвянето му ще станат бенефициенти по структурните политики на Съюза още от първата година на пълноправното членство.
През оставащите месеци българският бизнес трябва да се самоорганизира по същия модел, по който това е направено в държавите-членки на Европейския съюз. Там основният двигател на икономическата интеграция са фирмите, а основният фактор в "правенето" на европейската икономическа политка са големите обединения на бизнеса.


 

 

Facebook коментари