Ford Puma ST – спортен, компактен кросоувър с ръчни скорости и 200 коня. Леле, какво съчетание само! И да си призная, не бях карала автомобил с ръчка от доста време. Puma ST обаче бързо ме накара да вляза във форма и въпреки, че като цяло не съм от шофьорите, които държат стрелката в червената зона, истински се забавлявах със зеления хищник, който отдалече крещи „Вижте ме!“.
На пътя
Още с първото потегляне усетих, че си имам работа с добър играч, който като истинско животно ме чака, за да си поиграем. Добре, хайде! Натискам педала и вече съм на магистралата. Докато се усетя само и виждам, че съм доста над допустимата скорост. При такава с доста други автомобили ще имам усещането, че се готвя за излитане. Чувствам се прекрасно! Скоро след това излизам от правия път и потеглям по едни завои. Имам притеснения, че поради по-високия център на тежестта колата ще се наклонява и като цяло няма да стои много стабилно. Нищо подобно!
Бегач на къси и дълги разстояния
Колата е истински бегач. Дава power още в първите секунди и можеш да разчиташ, че няма да те излъже на завоите. Задницата не бяга. Истински впечатляваща стабилност. Тук помагат и заводските гуми Michelin Pilot Sport 4S. Както казах и по-горе, скоростната кутия е позната 6-степенна, механична на Ford, а скоростният лост е изключително отчетлив и реагира перфектно. Страхотно удоволствие е да си играя между втора и трета предавка. Е, включила съм и на спортен режим и екранът ми свети в червено, а звукът допълнително нажежава. Спортните седалки Recaro с мека Алкантара отлично поддържат тялото ми.
В един момент осъзнавам, че карам с усмивка на лицето (въпреки, че съм сама в колата) и се усещам като тийнейджър, който току-що е взел книжка (а много отдавна съм минала тези години) и натиска педала, за да усети онзи адреналин, който ти дава отличният автомобил.
Влизам в този стил на каране, защото познавам отсечката със затворени очи. Въпреки това, на нито един завой не си позволявам да изляза в насрещното.
Повече ум на пътя
Тук обаче отварям ГОЛЯМА скоба – всички ние, които вече имаме шофьорски стаж зад гърба си, всеки ден трябва да учим и напътстваме по-младите, че високите скорости не са всичко. Истинското удоволствие от карането идва, когато се научиш да овладееш нервите си да караш продължително време с 20 км/ч и едва после може да си готов да се правиш на пилот.
И като говорим за сигурност, автомобилът има пълно оборудване със системи, които подпомагат шофирането – адаптивен круиз контрол, разчитане на знаците, разпознаване на пешеходци и активиране на спирачки, за да се предотврати злополука или да смекчи сблъсъка, мъртва зона, асистент за паркиране в града.
Двигател
Двигателят на Ford Puma ST е многократно награждавания 1.5L EcoBoost турбо, с 3 цилиндъра, който вади обаче 200 коня. Не бързайте с разочарованието от трите цилиндъра. Ако не ви кажат, че е такъв, никога няма да познаете.
Интериор
Puma ST е огледало на модерния свят. Пред очите ми е новият 12,3-инчов дигитален инструментален екран. Информацията се показва в изключително висока разделителна способност, данните са много ясни, а конфигурацията на показваната информация може да се променя, включително да се показва и навигацията.
Над централната конзола по средата е кацнал 8-инчовия сензорен екран с многобройни опции, предоставяни от информационно-развлекателната система SYNC 3. Не обичам това рекламно понятие „интуитивно“, но наистина така се борави с нея и е много по-нагоре от предишното поколение. Може разбира се, да свържете с Apple Car Play и Android Auto (втората система само с кабел се свързва).
Черешката на тортата е отличната аудио система Bang & Olufsen с 575-ватова мощност и проектирана специално за Puma.
А багажникът е един от най-добрите в класа. Освен това с иновативната нова кутия в пода на багажника, MegaBox, има осигурени допълнителни 80 литра място, където може да съхранявате кални обувки например или да напълните с лед и да охладите напитки, а водата после да източите направо като отворите тапата на пода.
Лека нощ
И докато аз се надигравах с Puma ST, слънцето полека успя да стигне до своя заник. Спряхме да се насладим на златния залез и последните лъчи, които отстъпиха място на Вечерницата, която надникна през стъкления покрив на автомобила. Време е пумата да си почива.
