Големият проблем на България се нарича инфраструктура

Големият проблем на България се нарича инфраструктура

Димитър Хаджиниколов, заместник-министър на икономиката
пред сп. "Твоят БИЗНЕС"

Зам. министър Хаджиниколов, какви са очакванията за летния туристически сезон тази година?
- Информацията, с която разполагаме е от туроператорите и от срещите, които бяха проведени по време на берлинската и московската борса, и тя дава основание за оптимистични очаквания. Мисля че един ръст между 10 и 12% би бил реален за започващия вече туристически сезон.
Колко са чуждестранните гости, които ще дойдат у нас, с цел ваканция?
- Около 3,8 млн. до 4 млн. туристи се очакват да посетят България и то такива, които ще прекарат ваканцията си в нашата страна. Запазва се лидерското място на гостите от Германия. Те ще са около 500 хил. - това са онези, заявили почивките си по програмите на основните туроператори. Смятам, че ще се разшири присъствието на туристите от Великобритания, предвид разширяването на предлагането на този пазар в каталозите на повече туристически агенции и фирми. Същото важи и за Русия, откъдето се очаква ръст от 15-20% на почиващите у нас.
След 1 май, когато страните от Централна Европа станат членки на Европейския съюз, ще започнем да говорим, че туристите от държавите в ЕС представляват 60% от туристопотока, който посещава България, с цел ваканция.
Факт е, че в последните години все повече българи предпочитат Турция и Гърция като място за своята отпуска. На какво се дължи това?
- Българите предпочитат не само Турция и Гърция, но чужбина като цяло. Това е така по две причини.
Първо - българинът плаща и търси съответното качество. Второ - все още са малко каталозите на пазара, предназначени за почивка на българите в страната. Преди те съвсем отсъстваха, миналата година се появиха някакви каталози, през тази година броят им се увеличи. В това отношение водещите туроператори проявяват определен интерес, тъй като пазарът на почивките на българите, особено през лятото, се изчислява на около 600 млн. долара.
Освен това ограничените възможности през върховия сезон пренасочват българските туристи към съседни страни. Офертите, които се предлагаха миналата година в Турция, бяха доста изгодни. В Гърция това лятото ситуацията ще изглежда малко по-различно в ценово отношение, заради Олимпийските игри, но ще има и българи, които отново ще отидат там.
Българинът се утвърждава като един пътуващ турист, което е радостно.
Споменахте, че българинът плаща и търси качество. Това означава, ли че у нас се предлага
некачествена услуга?

- Не, напротив. Знаете, че големите туроператори блокират качествените капацитети година по-рано, дори след месец ще започнат преговорите за подписване на договорите за сезон 2005. Все още българските туристически агенции, които предлагат почивка за българите в нашите курорти, нямат финансов капацитет, за да предплащат толкова рано.
От друга страна има предлагане от т.нар. частни квартири, които се дават под наем и които все още не отговарят на изискванията на пазара, включително и на нашия. Българинът обаче вече иска да получава съответното качество срещу цената, която плаща.
Една от пречките за развитието на туризма у нас е лошата инфрастуктура. Как ще се реши този проблем и какви са необходимите средства за това?
- Години наред в инфрастуктурата на България е инвестирано съвсем малко и в това е големият проблем на страната. Държавата няма потенциал за много кратко време да вложи огромните средства, които са необходими. Един километър магистрален път, в зависимост от сложността, струва от 1 млн. до 5 млн. евро.
Според програмата, по която работи Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се предвижда до 2006 г. да бъдат приключени основните пътни артерии. Тук възниква въпросът за второкласната, третокласната пътна мрежа. Изключително важни за туризма са четвъртокласните пътища, тъй като те осигуряват достъпа до туристическите места и най-вече до културно-историческите паметници. Развитието на селския и екотуризма без тези инвестиции е невъзможно. За да се обнови цялата пътна мрежа, са необходими милиарди евро.
Големият проблем са указателните табели, защото там, където ги има, са предимно на кирилица, а ние искаме да развиваме международен туризъм. Затова задължително трябва да съществува и дублираща табела на латиница.
Да не говорим, че в Европа се въведоха т.нар. кафяви табели, които дават информация за туристическите забележителности, а това е нещо, което тепърва прохожда у нас. Затова доста трябва да се работи, но аз се надявам, че до присъединяването ни към ЕС, след 2007 г., най-голямата част от средствата от фондовете, ще бъдат инвестирани в инфраструктура, следвайки примера на други страни, които вече са членки на ЕС, като Португалия, Испания, Гърция.
За мен разковничето е по-активно да се търси привличане на частния бизнес в подобряване на инфраструктурата чрез механизма на концесията.
Какъв е скритият резерв на българския туризъм?
- Не бива да забравяме минералните извори и възможностите за балнеоложки туризъм у нас. Има инвеститорски интерес именно към балнеологията от страни от Централна и Западна Европа, от арабски страни, от Русия също. В тази връзка ни предстои среща с Министерство на здравеопазването за интегриране на нашите балнеоложки услуги в рамките на европейските застрахователни програми. Дано със закона за инвестициите държавата да успее да подпомогне инвестициите в балнеоложкия туризъм. Потенциалът е много голям в този сектор, конкуренцията също.
Много се говори напоследък по проблема за националната туристическа реклама. Какви трябва да бъдат приоритетите в нея?
- Това трябва да бъде преди всичко една програма, която да осигури няколко основни момента, а именно прехода от рекламна към комуникационна политика. Защото рекламата е само част от маркетинговия инструмент на комуникационната политика. Ние все още работим единствено в сферата на чистата реклама, недостатъчна е работата със средствата за масова информация. А за стимулиране на продажбите тепърва трябва да се изгражда политика.
Все още се смята, че държавата трябва да изсипе парите за национална реклама.
Националната реклама събира във фокус и действията на другите субекти в бизнеса, като фирмената реклама. Тази година ще има средства и за местна реклама за популяризиране на местния турис-тически продукт. Със закона за местните данъци вече се събира туристическа такса и тя може да се реинвестира в туризма именно за местна реклама.
Какви могат да бъдат начините за финансиране на националната туристическа реклама?
- Единият от вариантите е да използваме опита на други страни. Съседна Турция например използва изцяло приходите от т.нар. изходни такси за инвестиции в развитието на комуникационната политика. Добре е да се помисли и за някакви отчисления от страна на бизнеса, но не като такса и закон, а на базата на комплексни програми - съфинансиране от страна на държавата и бизнеса, където инвестирайки заедно ще се постигнат по-добри резултати.
В момента националната реклама разчита на средства само от бюджета. Тук трябва да подчертая и съдействието от частния бизнес, но то все още не е на обективна, а на субективна основа.
Ще спрат ли действително строителните работи по морето тази година и от кога?
- Заповедите на кметовете са вече факт. В района на Варна от 10 май трябва да се спре достъпа на строителни материали и техника до комплекс "Златни пясъци". Срокът за Слънчев бряг е до 12 май. Мисля че тази година ще спрем строежите в началото на сезона, за да може той да протече нормално.Санкциите, предвидени за онези, които не се съобразят със забраната, ще бъдат в рамките на закона и могат да стигнат до затваряне на обекти.

Facebook коментари