Огромни количества цифрова информация вече са загубени завинаги, в резултат на развитието на високите технологии и бързия темп на дигитална революция. Големи масиви от данни в държавни институции, университети и музеи остават недостъпни, поради факта, че се съхраняват на морално остарели носители или във файлови формати, които софтуерът вече не чете.
Цифровото съхранение далеч не е проблем, пред който са изправени единствено документите ни. Дори НАСА изненадващо изтри оригиналните ленти на Нийл Армстронг и Бъз Алдрин, на които е документирана разходката им на Луната и трябваше да разчитат на телевизионни предавания, за да възстановят кадрите. Историята е изпълнена с много други примери на изследователи и организации, които губят не само завършените си проекти, но и своите данни.
България не е изолирана от проблема, валиден в световен мащаб. От подобна загуба на данни са застрашени множество институции и компании у нас. Любопитно е, че в страната ни оперира стартъп със силно българско присъствие, който за кратката си тригодишна история вече има натрупан сериозен опит в превенция на загубата на данни и конвертирането им във формати, които гарантират дългосрочно съхранение и лесен достъп дори след десетилетия.
Компанията се нарича Documaster и към момента има реализирани проекти за Националния архив на Норвегия. Сред клиентите на компанията се нареждат имена като Canon, Capgemini и Stokke, Норвежкият център за космически изследвания и Националният комитет за етика в научните изследвания, както и много общини.
„Чувствам се като археолог на данни“, споделя Иван Съртонев, експерт по изваждане от експлоатация на стари системи в Documaster. „Ще съм щастлив ако с работата си помогна на институциите и компаниите, колко е важно правилното дългосрочно съхранение“.
„Имали сме случаи, в които клиент разполага с бекъп на база данни и документи в стар формат, без да има вече достъп до системата, в която данните са били създадени, а данните са изключително ценни за бизнеса. В други случаи те са били налични, но в стара софтуерна система, която не предоставя лесен достъп до тях. Тук се намесваме ние като извличаме документи и метаданни от една или множество стари софтуерни системи, конвертираме документите във формат за дългосрочно съхранение, организираме ги в стандартна архивна структура и предоставяме лесен достъп до тях“ - коментира Димитър Узунов, един от съоснователите на Documaster.Проблемът е въведен за пръв път през 1997 г. и предсказва огромната загуба на ценни данни. През 2015г. „бащата на интернет“ – вицепрезидентът на Google, Винтон Серф също изрази загриженост, че обществото ни е изправено пред дигитална тъмна епоха и че способността ни да съхраняваме данните намалява с времето право пропорционално на тяхното нарастване. Твърде вероятно е, предупреждава той, нашите наследници да срещнат огромни затруднения, за да добият информация за нас.Някои големи доставчици на софтуер, като Microsoft, Google и IBM, вече имат направени множество опити за превантивно справяне с проблема. Националният архив на Великобритания, например, с помощта на Microsoft още през 2007г. е конвертирал близо 580TB данни, съхранявани в стари Microsoft файлови формати.„Достъпът до и конвертирането на данни в удачни за дългосрочно дигитално съхранение формати е сфера, за която в бъдеще ще са нужни много специалисти. Щастливи сме, че имаме възможността да ги изграждаме тук, в България.“ – допълва Георги Василев, мениджър на местния офис на компанията.
