fbpx Изкуството е божи дар | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Изкуството е божи дар

Изкуството е божи дар

Румен Статков е роден през 1961 г. в Бургас. Завършва Националната художествена академия, изящен факултет. Илюстрира множество книги, автор е на текстове и рисунки за серия от детски книжки, участва в политическата реклама. Създава над 1000 рисунки, портрети, шаржове и композиции с историческо значение в новия период на България.
Румен Статков има 56 самостоятелни изложби, част от които са организирани в Португалия, Турция, Франция. Над 800 са портретите, които той е нарисувал, собственост на известни личности като Бил и Хилари Клинтън, Хавиер Солана, Маргарет Тачър, Михаил Горбачов и др.

Г-н Статков, необходим ли е на един художник арт мениджър, който да представя изкуството му на публиката?

- Човекът, който създава изкуство, не би трябвало да се занимава с арт мениджмънт. Той трябва да чете, да мисли доста напред във времето, да наблюдава какво се случва по света, да конкретизира работата си в нова посока. Други хора би трябвало да се занимават с арт мениджмънт, но в България това е невъзможно, защото по-голямата част не знаят какво да правят, те не планират. Планират само големите фирми, а останалите се стремят да продадат нещо набързо. За да продуцираш нещо, като организация на изложба например, това означава, че трябва да се съобразиш, че на автора ще му трябва поне половин година, за да създаде експозицията. Изложба, която ще се състои в края на годината, трябва да се планира предварително. В същото време самият автор трябва да може да се справя в чисто житейски план, както и да разполага с необходимите средства, за да твори. И още нещо - този, който планира изложбата трябва да бъде сигурен, че ще успее.


Известно е, че художниците работят с галеристи. С какво те помагат на творците?

- Има най-различни галеристи. Познавам такива, които наистина знаят и умеят да работят с определен автор, да го подкрепят, да му търсят клиенти и почитатели.
В същото време има и галеристи, които цял ден не правят нищо, чакат само някой да влезе в галерията.
За да бъде галерист един човек, е много сложно. Хубаво е той добре да познава автора и картините му, да ги предлага и да разказва на всички хора, които влизат в галерията. Това е практика в цял свят, където за всяка картина се разказва.
От друга страна, трябва да има някой, който да се грижи за контактите на автора със света, с хората, които са го харесали и канили на различни места. Случвало ми се е да ме поканят от галерия в Германия, за да участвам с картините си, но в крайна сметка нищо не се получава, защото някъде веригата се къса, някъ-де някой не си е свършил работата. Затова вече не разчитам на такива контакти и на други хора, а съм мениджър на себе си.


Създаването на картини, откриването на изложба е огромен труд. Една картина например се прави за месец, подготовката, съхненето на бои, слагането на подписа накрая изисква време, за да може крайният продукт да е качествен. За съжаление у нас има малко качествени неща.

Не смятате ли, че в България се появиха много хора, които “станаха” художници, музиканти, изпълнители?

- Да, така е, но тук нещата са много сложни. Да се занимаваш с изкуство е божи дар, не е професия. Рискът е в първите 10 години, времето, в което трябва да се докаже един човек, че може. Изцяло трябва да разчиташ само на себе си и да знаеш, че никой не ти е длъжен с нищо. Успееш ли обаче да докажеш, че всичко, което правиш е качествено, че има смисъл, хората ще видят това и ще го оценят.

Не е ли точно тук мястото на мениджъра, който да презентира тези картини, да ги покаже на хората, за да бъдат те оценени?

- Този, който се занимава с арт мениджмънт трябва много внимателно да прецени и да попадне на сериозен автор и да търси наистина подходящи места, за да покаже картините, да търси купувачи и хора, които имат нужда точно от това изкуство.

Съществуват ли български фирми, които са отворени към финансиране на изобразителното изкуство?

- Да, има такива фирми, смятам, че се направиха доста изложби с тяхна помощ. Наистина полето на изкуството много се пренасели. Не бих искал да го казвам, но и при изкуството има нива и тези фирми, които го подкрепят, трябва да внимават. Вече 15 години сме свидетели на това как се финансират автори, които нямат нито идея, нито понятие от изобразително изкуство, създават серии от продукти, които нищо не струват. Загубата в случая не е само за сметка на художниците, губим всички, губи България.

Възможно ли е у нас да съществува арт индустрия?

- В България работят много кадърни хора, и ако някой успее да лансира човек, който да обиколи света, т.е. ако се заложи на правилния художник, всичко е възможно. Затова е необходим мениджърът, не може един човек на изкуството да има няколко живота - в единия да бъде дипломат, бизнесмен и да създаде много контакти, във втория - да рисува и вероятно в третия живот - сам да си продава картините.

Какво мислите за закона за меценатството, чувал ли сте за него?

- Чувал съм, но не съм го чел. Смятам обаче, че е нещо хубаво, защото ще се намери път към това да се помага на авторите.

Facebook коментари