Финансовите проблеми на Гърция отново отключиха дебата възможна ли е изобщо интеграцията между толкова различните народи, от които е съставен Европейския съюз? Защо въпреки всички инструменти на Европа едни си остават бедни, други са устойчиво богати, едни са удовлетворени от живота си, а други - вечно недоволни. БВП на глава от населението в лондонското сити е над 300% от средноевропейското ниво. В Северозападна България процентът е 26!
Има ли културни причини за тези диспропорции?
Преди години, когато вървеше дискусия за така и несъстоялата се европейска конституция, всяка държава от ЕС трябваше да даде мнението си дали въобще има нужда от нея. Според германците, конституция на ЕС е крайно необходима и тя трябва да е направена по модела на германския върховен закон. В Германия има много писани правила, законодателят се е погрижил да регламентира всяка сфера от човешката дейност. Така е пределно ясно какво е позволено и какво не е, няма място за тълкувания.
На обратния полюс в дебата за европейската конституция беше Обединеното кралство. Да, по принцип тази държава е евроскептична, но не само това е причината. Обединеното кралство няма писана конституция, а в съдилищата се работи с правото на прецедентите. Доскоро там дори липсваха и твърди стандарти за счетоводство. Какъв е изводът? Британците не обичат регламентите, смятат, че е по-добре всеки сам да преценява кое е правилно и кое не. Въпреки че Обединеното кралство и Германия имат много общи черти (дори английската кралска фамилия има немски корени), те все пак показват културни различия. Едно от тях е тревожност срещу спокойствие. В тревожните култури (каквато е и България, но също и Италия, и Гърция, например) има тенденция към свръхрегламентиране, за да се избегне несигурността.
Принципът е, че всичко, което не е изрично разрешено, е забранено
Забележете, че огромният списък с правила не е задължително обвързан с тяхното спазване. България е пример в това отношение, докато в Германия отклоненията от нормите са редки изключения. Обяснението на този феномен се крие в други културни измерения, които ни различават от германците.
В тревожните култури хората имат много страхове
Така например, в Япония, която е една от държавите, почти незасегнати от СПИН, страхът от тази болест е масов. Ние, българите се страхуваме от течение, да не се изцапаме, да не ни излъжат и какво ли още не ... В спокойната Великобритания писаните правила са на необходимия минимум, а обществото реагира остро при въвеждането на нови. Всичко, което не е изрично забранено, е разрешено. Ако кажем на британец, че от течение човек се разболява, той ще бъде крайно учуден от такова твърдение.
Подобни спокойни култури имат скандинавските държави и Холандия, както и САЩ. Сигурно сте наблюдавали скандинавски деца на плажа - потни, мокри и изцапани със сладолед да се забавляват под ведрия поглед на майките си. Дали и българските майки биха реагирали така спокойно?
В бизнес отношенията тези културни различия също имат значение: трябва да се положат повече усилия за осигуряване на спокойствието на хора от тревожни култури. Те ще бъдат скептични към партньори, които не им предоставят цялата документация или променят идеите си в невинен опит да бъдат по-иновативни. Вероятно можете да докарате до възторг американския си партньор с нестандартно предложение, но със сигурност германецът или гръкът ще се притеснят от непредсказуемостта на резултатите. Затова е много важен начинът, по който ще се поднесе информацията на хора с различна култура. Тези "начини" обаче не могат да бъдат налучкани опипом. Те се заучават като част от обучението по междукултурна комуникация.
Културната интелигентност помага да се предотвратят много конфузни ситуации, както и да се сключват изгодни сделки
Ако тя липсва, гафовете са в изобилие. Да разгледаме един пример. Служител на високотехнологична шведска компания (нека го наречем Ларсон) бил изпратен в Риад, за да преговаря с малка саудитска инженерингова фирма, ръководена от двама братя. Шведът бил представен на саудитците от свой сънародник, който се познавал с братята отдавна. Посредникът присъствал и на всички бизнес срещи, които последвали. Шведската компания се опитвала да сключи договор със саудитците по развоен проект. Минали две години, през които Ларсон направил шест посещения в Риад, но все още нищо не се случвало. Точно, когато мениджърите в Стокхолм решили да се откажат от проекта се получил имейл от Риад, в който се настоявало за спешна среща. Договор, възлизащ на няколко милиона долара, бил готов за подписване. Отношението на двамата братя към Ларсон било коренно променено - вече не било необходимо присъствието на посредника, а и саудитците се усмихвали и шегували с шведа. Голямата поръчка, която получила фирмата на Ларсон, довела до неговото повишаване. Така, той вече не се занимавал пряко с проекта. Последвала обаче мигновена реакция от Риад - братята съобщили за проблем, който може да бъде решен само от Ларсон. Когато той отново пристигнал в Риад, се оказало, че проблемът е съвсем дребен и може да бъде решен от всеки. Той просто бил използван от саудитците като повод, за да покажат, че не искат да работят с "чужд човек" от шведската фирма, а именно със своя "приятел" Ларсон.
Използваме този пример, описан от културолога Хеерт Хофстеде, като увод в темата за родовите и индивидуалистичните култури. Като типични представители на родова култура саудитците не искат да работят с непознати, тъй като на тях не може да се разчита. На обратния, индивидуалистичния полюс са шведите. Затова и те са подценили времето, което е необходимо за опознаване, както и факта, че в родовите култури хората в една фирма, с която правиш бизнес, НЕ са взаимозаменяеми. Личният контакт е всичко.
В родовите култури, към които се причислява и България, светът се дели на "наши" и "чужди", докато в индивидуалистичните общества (Северозападна Европа, САЩ, Канада, Австралия и др.) всички - близки или напълно непознати, заслужават еднакво отношение. В една родова култура при интервю за работа братовчедът на шефа вече има стартово предимство пред останалите кандидати. Често се случва в родовите общества улиците да са мръсни, а и да има безпризорни животни. Причината е, че улицата е обществено пространство, а щом е на всички, тогава не е на никой конкретно.
Имам познат, който коментира грозния външен вид на панелката, в която живее по следния начин: "Какво като отвън е грозно, на мен вкъщи ми е хубаво".
Също така е твърде вероятно в една родова култура услугите да не са на ниво - напълно е възможно, например, хотелът, който туроператорът ви е хвалил, да се окаже пълно разочарование. Или пък да се продават хранителни продукти с изтекъл срок, въпреки че не е задължително подобни проблеми да се появяват изключително в колективистичните общества.
Между богатството в едно общество и родовостта има обратна корелация - колкото повече се увеличава богатството, толкова повече намалява родовостта и се установява индивидуализма. Пример в това отношение е Япония, чието общество се трансформира от силно родово в такова с изразени елементи на индивидуализъм. Няма никакво съмнение, че културата на богатото лондонско сити е индивидуалистична.
Но как да правим успешен бизнес и със саудитци и с шведи?
Най-простият отговор е като не ги третираме по един и същи начин, а отчитаме националните им културни особености. Докато в първия случай трябва да инвестираме време и търпение в опознаване и изграждане на доверие, във втория няма нужда, а вероятно ще предизвика и раздразнение, ако се опитваме да изграждаме извънпрофесионална връзка с контрагентите.
Повече за тренинг-семинар "Междукултурна комуникация"
uspeshni-vrazki.com/bundle/Междукултурна%20комуникация-16.html
