В процеса на адаптиране на българските предприятия и маркетинговите им стратегии към условията на единния пазар на Европейския съюз и глобалните пазари мениджърите са изправени пред редица предизвикателства. Сред тях са недостатъчното технологично ниво и конкурентноспособността на продукцията, разбирана като способност за преодоляване на натиска на международните пазари, необходимостта от повишаване относителния дял на експортните изделия с висока добавена стойност. В мащабите на страната този проблем на реалния сектор се проявява като ниско ниво на индекса "условия на търговия" (terms of trade). Част от причините за недостатъчното равнище на конкурентноспособност са липсата на високотехнологични производства и иновации, недостатъчната наукоемкост на продукцията. Националното стопанство не разполага с реално действаща национална програма за стимулиране на иновациите и технологичния трансфер.
Разработването на приоритетите в иновативните стратегии на районите за планиране на България се намира на етап на разработване и утвърждаване от Европейската комисия. Статистиката показва, че отделяните от държавата средства за изследвания и разработка са трайно под 1 % от БВП - в момента са 0,5%. В същото време инвестициите за научно-изследователска и развойна дейност в частния сектор са дори още по-ниски. Това ниво не е едно от най-ниските на Стария континент и е съизмеримо с показателите на развиващите се страни. Според проучване на консултантската фирма J.E. Austin Associates и MSI (Management Systems International) спадът в инженерната R&D дейност може да доведе до дългосрочен негативен ефект за конкурентоспособността на българския износ и икономиката като цяло [1].
Съгласно резултатите от анкета сред 438 компании в България, с отчитане на косвения измерител на конкурентните предимства, включващ умения на персонала, качество на стоките/услугите, технологично ниво и производствен капацитет на оборудването, финансовите активи и маркетинг на фирмата 31 % от мениджърите са на мнение, че нямат нито едно конкурентно предимство (виж Таблица № 1). Съвременната икономическа теория е разработила ефективни подходи и инструментариум за идентифициране на конкурентни предимства на предприятията и дефинирането на практически мерки за повишаване на конкурентноспособността им. Сред тези подходи се открояват ситуационният анализ, методът за идентификация и реализиране на конкурентните предимства (КП) на Майкъл Портър. Практиката и емпиричните наблюдения показват, че тези методи са валидни за открояването на предимствата на стопанските единици в България и тяхната реализация. Представеното изследване се основава на следните подходи: 1. Ситуационният анализ като инструмент се използва в качеството на подготвителен етап за прилагане на концепцията на Майкъл Портър относно реализацията на КП. 2. КП включват: сравнителните и абсолютни предимства, познати от класическата теория за международната търговия имат централно място за постигане на ефективна транснационализация на стопанската единица; силните страни и възможностите (по смисъла на ситуационния анализ); устойчивите КП, свързани с ключовите компетенции (key competences) на предприятието; ефектите от клъстеризацията на производството. Идентифициране на силни и слаби страни на предприятията в резултат на ситуационен анализ
На повърхността на икономическите явления конкурентните предимства често имат формата на силни страни и възможности на стопанската единица (СЕ) в смисъла, в който се използват тези управленски категории в ситуационния анализ. В резултат на прилагането на този метод се идентифицират силни страни: - характеристики на предприятието, важни за клиента, по които то е по-силно от конкурента и слаби страни; - характеристики на фирмата, важни за клиента, по които тя е по-слаба от конкурента. Широко възприето е и друго понятие - ключови способности на предприятието, сходни по смисъл със силните му страни. По същество изброените термини се отнасят до качествени характеристики на стопанската единица, идентифицирани чрез различни методи на екипна работа: експертен метод, мозъчна атака, метод "Делфи" и др. Възможно е тези характеристики да се квантифицират чрез оценка в балове - подход присъщ на инструментариума на стратегическия маркетинг. В резултат на анализа се формулират стратегически приоритети и мерки, ориентирани към реализация на КП. При това в стратегическо отношение КП се възприема като преимущество на предприятието пред другите стопански агенти. Според водещи наши автори идентифицирането на силните страни и конкурентните предимства се извършва в дименсиите "продуктивност" и "власт на пазара". Анализът на КП и конкурентната ситуация са насочени към определяне на ключовите фактори за успех, силните и слаби страни на фирмата по отношение на тези ключови фактори, както и силните, и слаби страни на конкурентите на международните пазари. На база на това изследване се формулират стратегически цели и мерки в две основни направления: - създаване и използване на КП в определена област; - неутрализиране на КП на конкуренцията в лицето на местни и регионални производители с адаптиран към конкретните условия продукт. Така формулираният подход за анализиране на КП има характера на първи етап от дейността по идентификация и реализиране на КП на предприятията. Резултатите от този първи етап, логиката и последователността на изследването предпоставят прилагането на инструментариума на цитираната концепция на Портър в качеството на втори етап. При това тази концепция е допълнена с вижданията и на други автори.
