От седемгодишна мечтая да бъда адвокат. На въпроса на учителката ми в първи клас „Каква искаш да станеш, когато пораснеш?“ отговорих: „Адвокат!“. „Защо искаш да станеш адвокат?“ ме попита учудено тя, „Ами, за да помагам на хората“, отговорих наивно аз.
После порастваш и сбъдваш мечтите си. И така, вече 22 години съвсем уверено, сбъднала мечтата си, помагам на хората, на компаниите да се борят за каузите си, да печелят. Но както знаем, в съдебния процес винаги, когато има печеливша страна, има и губеща. Защото съдът не се интересува и не се занимава с дълбочината на отношенията между спорещите, нито с емоционалната натовареност на техните взаимоотношения, които твърде често се намират в причинно-следствена връзка с възникналия спор (преимуществено в семейното и наследственото право, както и в отношенията между партньори, познати, приятели и роднини).
Едва, когато чух за водене на преговори по метода „win-win” („аз печеля, ти печелиш”) осъзнах, че истинското удовлетворение за мен като професионалист, далеч не се състои само в това да печеля битките, въпреки че удовлетворението е голямо, когато истината победи. Удовлетворението е в това, да помогна на хора, които са загубили комуникацията помежду си да я намерят по мирен начин - без омраза, без оръжия.
Когато завърших обучението си като медиатор и преговарящ, както и всички останали надграждащи обучения и специализации по водене на преговори, осъзнах по един много дълбок начин значението и истинската благословия на това да помагам на хората да разрешат конфликта по пътя на преговорите.
Защото медиаторът е моста между страните, по който те преминават, за да стигнат един до друг. Да възстановят нарушената комуникация и да разрешат конфликта, а всъщност и да победят истински, защото победата е там, където е съгласието – „Ibi Victoria ubi Concordia!“ Всъщност, какъв трябва да бъде медиаторът? Какви качества трябва да притежава той?
Списъкът с качествата на истинския медиатор е дълъг. В много случаи това зависи и от вида на процедурата по медиация, но винаги са задължителни няколко базисни и основополагащи качества, които всеки медиатор трябва да притежава.
Нека погледнем първо какви са нормативните изисквания към едно лице, за да бъде то медиатор. Уредени са в Закона за медиацията (Обн., ДВ, от 17.12.2004 г.), и по-точно в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9.
И така: Медиаторът е дееспособно лице, което:
1. Не е осъждано за престъпления от общ характер; 2. Завършило е успешно курс на обучение за медиатор; 3. Не е лишено от право да упражнява професия или дейност; 4. Има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин; 5. Вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
Изискването по т. 4 по-горе не се прилага за граждани на държавите-членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария. Министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
Министърът на правосъдието създава и поддържа Единен регистър на медиаторите (чл. 8а от Закона за медиацията). В него се вписват: име, единен граждански номер (личен номер на чужденец), гражданство, образование, професия, допълнителна специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучавано, владеене на чужди езици, адрес и телефон за контакт и номер на медиатора, заличаване и отписване на медиатора, организацията, в която е обучен медиаторът, промени в изброените обстоятелства.
В чл. 9 от Закона за медиацията е записано, че медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора, определени с Наредба № 2 от 15.03.2007 г., както и че медиаторът приема да води процедурата само, ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.
Адв. Петя Мургова е учредител на Център за медиация и споразумения Mediation and conciliation center, София, бул. „Цар Освободител” № 8, ет. 3
