Когато чуя “Хората нямат пари” ми иде да стана и да си тръгна или да фрасна този, който я е казал, с вестник “Работническо дело” или “Отечествен фронт”, специално подготвен за случая.
Безспорно има бедни хора, но ако сте повярвали в това, че няма пари за вашия бизнес и трябва да тръгнете по спиралата на евтиното, вие сте се застреляли в коляното. Най-вероятно и в двете за по-сигурно и няма как да направите дори една крачка напред.
Пътувайки по цялата страна виждам прекрасни бизнеси в различни направления, които разчитат на това, че предлагат нещо своеобразно и интересно, и вярват, че това, което продават си струва парите.
През последните месеци имах поне две пътувания до Дулово и за да стигна там по обяд, тръгвах към 6-7 ч. от София. Тръгвах с две къси кафета направени в офиса. Пътя го разполовявах в Търново за малка почивка и отново на железния кон.
Преди четири месеца си открих едно кафене със странното, но запомнящо се име “Самурай”. Кафето, което продават, е производство на друго култово място за кафе – The Family – coffee roasters от Пловдив.
Но да се върнем на „главната“ в Търново. Кафето тук се сервира в различни цветни чаши, късото е късо и никой не те пита дали кафето да ти е нормално, все едно тези, които пием късо, сме ненормалници. Всъщност това, което ме впечатли, е не само отношението към детайла, но и усмивките, с които те посрещат в 8 сутринта. Друг интересен момент е, че персоналът не е наета студентка, а работят самите собственици на бизнеса, също млади хора! Кафенето постоянно е пълно с различни хора от местната бохема, ученици, брокери, договарящи сделки и кой ли не още.
Обичам да си говоря с хора, направили своя бизнес, за да радват другите с нещо по-различно. Още при първия разговор, собствениците на „Самурай“ ми казах: „Елате скоро пак, ще имаме сорт Гейша“. Това ми направи силно впечатление, защото панамския сорт „Гейша“ е доста скъп и капризен на приготовление.
След няколко седмици отново минах и успях да пия Гейша – едно еспресо е 5 лв. Наистина си струваше и парите и чакането, и то не само защото сортът е изключително специфичен, но и поради вниманието, което вложи бариста в неговото приготовление.
През следващите два-три пъти имах удоволствието сутрин по средата на пътя между София и Дулово да събуждам в себе си невероятни усещания с прекрасно двойно късо еспресо от сорт „Гейша“. Забележително е, че при едно от посещенията ми бариста изхвърли 6 кафета, преди да ми даде това, което вече смяташе за достатъчно добро. Как да не се спреш да пиеш кафе при такова отношение? Последния път Гейшата беше свършила - чакаме нова доставка.
Разказах ви тази история, защото вярвам, че не хората нямат пари, а вие няма какво да им предложите, за да ви ги дадат, и то с кеф. Еспресо за 5 лв. в Търново не е никак евтино, но ако имаш правилната концепция, ще намери своите купувачи. Много ме радват такива бизнеси, а и техните собственици – хора, вярващи в качеството и в професионализма като основа за устойчив бизнес.
Да продаваш евтино, означава да признаеш, че нямаш нищо повече какво да предложиш на своите клиенти, освен ниската цена, защото твоят бизнес не струва нищо повече от това, да свиеш перките и да изпилиш печалбата си.
Да, безспорно дискаунтърите са успешни, но дори и там има нюанси. Някои предлагат, освен добри цени и обслужване, разнообразие или пък интересни решения. Ниската цена не трябва да е крайъгълният камък на бизнеса, тя може да е една от колоните, но никога не трябва да е носещата!
Другия път като минавате през Велико Търново, спрете се при моите приятели самураи и пийте едно кафе или капучино, предайте им поздрави от мен!
