Една от най-популярните тези на всякакъв вид коучове, ментори, вълшебници и какви ли не още консултанти за какво ли не е, че за да се развива човек, трябва да излезе от зоната си на комфорт. Преди ден-два ми попадна едно видео с Дмитрий Нагиев – сравнително известен руски актьор, който вече се е установил основно в Дубай. Нагиев е познат на българската публика с ролите си в руски сериали, излъчвани преди години по родните телевизионни канали, където се е превъплъщавал в образа на бияч-мутра, учител по физическо и нагъл нарцис – собственик на ресторант в сериала „Кухня“.
В едно от видеата в своята школа за актьорско майсторство той засяга именно тази тема с фразата: „За да можеш да излезеш от зоната си на комфорт, първо трябва да си там.“ Тази мисъл ме удари като гръм от ясно небе – както за самия мен, така и за редица хора, с които общувам. Идеята постоянно да търсим нови предизвикателства, развитие и себеразвитие е едва ли не мантра, а стоенето извън зоната на комфорт се възприема като задължително условие за успех. Благодарение на клипчето на Нагиев и последвалите разсъждения промених вижданията си по този въпрос и искам да ги споделя с вас.
Зоната на комфорт често се изобразява като кръг с граница – сякаш има бодлива тел, която трябва да прескочим, одрасквайки се тук-таме, за да навлезем в „прериите“ на новото Аз. За мен обаче зоната на комфорт и зоната на развитие са по-скоро като ивиците на пешеходна пътека, отколкото като отделни кръгчета и квадратчета. Няма значение кой цвят към коя категория ще причислим.
За някои коучове зоната на комфорт е нещо негативно и много хора си я представят като лежане на дивана с чипс и бира в ръка или висене пред компютъра със слушалки. Но зоната на комфорт може да бъде във фитнеса, на работа, в библиотеката – където и да е. Всеки има своя зона и е въпрос на честен поглед навътре, за да я определи.
Когато се развиваме, независимо дали личностно или професионално, извървяваме път.
По този път няма как постоянно да сме в зона на комфорт или извън зоната на комфорт. Често хората не са в зоната си на комфорт по отношение на работата или взаимоотношенията си, но това не означава, че се развиват. Понякога просто се намират на място, където не им е добре – в неделя въздишат, че утре са на работа, не искат да виждат колегите си, чувстват, че това не е тяхното място и не са уверени в качествата и достойнствата си. Това не е развитие, а дисбаланс.
Много хора всъщност не са в зоната си на комфорт и развитието им е в посока да влязат в нея – дори това да изисква преминаване през „бодлива тел“ и няколко рани по пътя. Така че влизането в зоната на комфорт също е важно за много от нас.
Зоната на комфорт не е лошо място и не е непременно застояло блато, както често се описва. Това е мястото, където сте уверени в качествата си и в това, което правите; там, където нещата са ви ясни и благодарение на знанията и опита си се движите напред. Зоната на комфорт ви осигурява „храна и вода“, за да можете да излезете от нея в неизвестното. Както керваните са пътували по Пътя на коприната през пустини, а целта им е била следващият кервансарай, така и ние в развитието си периодично търсим своя комфорт – като крепост, в която се връщаме след поредния поход в неизвестната територия.
Продължителното стоене в зона на дискомфорт създава постоянно напрежение, неудовлетвореност и тревожност. Често хората, без да намират път към своята зона на комфорт, скачат от една зона на дискомфорт в друга, надявайки се там да им бъде по-добре. Мислят, че постоянното „тичане“ към нови, непознати територии е начинът да постигнат целите си и да достигнат успеха - често измерван в „финикийски знаци“.
Най-сигурният начин да паднете от коня е да не му давате храна и вода, да не му осигурявате почивка, а непрекъснато да го пришпорвате и да го карате да прескача препятствия. В един момент той ще ви хвърли от седлото - вероятно в някой дълбок ров. По същия начин и нашият вътрешен мотиватор - малкото дете в нас в един момент ще спре и ще каже: „Махни ми се от главата. Аз не мога повече. Искам да си почина и да ям сладолед!“
Дори великите пътешественици като Марко Поло и Ламартин са спирали на едно място за месеци или години. И това също е било част от пътя им.
Преди да тръгнете към нова позиция или нов проект, преди да излезете в неизвестното, помислете къде се намирате в момента и накъде сте се запътили. Дали нещата не са точно обратното на това, което си мислите? Дали вместо да бягате от дискомфорта, не е време да изградите своята зона на комфорт за известно време?
Ако скачате от една зона на дискомфорт в друга, дайте си честна оценка дали разполагате с достатъчно ресурси - знания, енергия и психическа устойчивост – за да вървите в тази посока. За да тръгнете правилно, е необходимо да знаете къде се намирате сега, да имате ясна представа за себе си и доколко сте в хармония със себе си там, където сте.
