По-дълъг и по-нисък, по-внушителен отпред и дори леко заплашителен, а профилът изглежда по-скоро на луксозно купе, отколкото на стандартен хечбек. Това е десетото поколение на топ моделът на Honda Civic. И докато светът се тресе от корпоративни, медийни и политически дизелови страсти, моделът гордо развява байракът на нов дизелов мотор, който вгражда в себе си - i-DTEC 1,6 л/120 к.с., най-важното в съчетание с 9-степенна автоматична скоростна кутия ZF.Този нов мотор е по-компактен и олекотен, а турбокомпресорът е с нов дизайн. Той разполага с високоефективна променлива геометрия и неговата скорост на въртене се контролира от електрониката на автомобила, така че турбото се включва много по-бързо и оптимизира ускорението. След като знам това на теория да видим практиката.
Натискам педала по магистралата – очаквам „изстрелът” да е по-злостен, но после си спомням, че ускорението от 0 до 100 км/ч е 11 секунди и няма нужда да имам излишни претенции. Аз като цяло не съм и състезателен тип. Обаче като хващам 140 км/ч и колата „заспива” на 9-та скорост. Пускам адаптивния криузконтрол и следенето на лентата (отлично се справя) и дето се казва държа само един волан. Всъщност смяната на предавките я разбирам по стрелката на оборотомера. Иначе возията е плавна, с добро ускорение, ако се налага да изпреваря, електрониката изчислява колко предавки да свали – може директно от 9-та на 4-та дори, а аз като цяло усещам единствено шофьорски комфорт. Това определено е впечатляващо. Дори някак се замислям, че спокойно могат да се включат още конски сили, че дори и по-мощен двигател и тогава може би и „изстрелът” и динамиката ще са още по-впечатляващи. Е, за нервните и онези мои приятелки, на които все са им малко конете, има перца на волана за ръчна смяна на предавките и с тях определено може да се постигне доста повече хъз. На мен обаче не ми дава комфорт този стил на шофиране, а и си трябва свикване, за да постигнеш максимални резултати.
Голямото предимство на дизеловият мотор разбира се, е икономията – при тази скорост на магистралата, разходът ми е малко над 5 л/100 км с включен климатик (тук отварям скоба, че климатикът работи отлично на най-ниската степен дори и в голямата жега). Другото предимство са ниските емисии на CO2 от 108 г/км, въпреки, че аз не познавам някой, който си е избрал автомобил заради ниски вредни емисии. Тези цифри обаче са от значение за глобалната стратегия за опазване на околната среда, колкото и популистко да звучи, и неслучайно на този двигател има надпис - Eearth Dreams.
И докато правя снимки на автомобила край архитектурния комплекс „Калето” Мездра, съхраняващ 70-вековна история (втората половина на V хил. пр. Хр.), гледам как не по-малко внушително стои Civic на фона на укрепленията. Силно издължените настрани фарове кореспондират отлично с острите задни светлини, които преминават в спойлера и придават много модерен и динамичен стил.
Въпреки, че моделът влиза в сегмента на компактните автомобили мястото в купето е впечатляващо голямо. Спокойно може да седнете отзад и да кръстосате крака и въпреки скосената линия на покрива няма да си ударите главата в тавана. Адмирации и за огромния за класа си багажник от 478 л, с което Civic спокойно може да бъде един чудесен семеен автомобил за дълги пътешествия.
Прави впечатление високата централна конзола със 7-инчов тъч екран, от който могат да се командват основните функции. По-впечатляваща е липсата на скоростен лост или някакъв контролер за избор на посока на движение. Признавам, че и аз се зачудих в първия момент как да потегля изобщо?! Решението са бутони, които в началото леко те объркват, но после свикваш и се оказва, че е доста лесно. Благодарение на това се е отворило много място по средата и има дори двойна ниша.
Цената на Civic с дизеловия мотор 1,6 л/120 к.с. в зависимост от нивото на оборудване, се движи в интервала от 33,325 лв. до 50,408 лв. при това с 6 години удължена гаранция или 150 000 изминати км. Интересно е, че този мотор ценово се позиционира между двата бензинови 1,0 VTEC Turbo 129 к.c. и 1,5 VTEC Turbo 182 к.c.
