Сред изумрудените води на Егейско море се издига Лесбос – остров, където античната поезия все още шепти в листата на безкрайните маслинови горички (това е островът с най-много маслинови дървета – почти 1 милион), а времето сякаш е спряло, за да пази вечната красота на гръцките легенди.
Третият по големина остров на Гърция, Лесбос, е истинска съкровищница на история и природа, където родината на поетесата Сафо се слива с девствени плажове, на които понякога може да сте напълно сами, термални извори и традиционни рибарски селца, потънали в ароматите на узо, прясно изпечена риба, уловени сутринта калмари и октоподи.
Снимки: авторът
Остров Лесбос е място, където всеки залез рисува нови картини над безкрайното синьо, от която и страна на острова да бъдете, а старите селища на Моливос и Митилини разказват истории за векове търговия, изкуство, майсторството на зехтина, приготвянето на прословутите солени сардини и аншоа, средиземноморската лежерна любов към живота.
Далеч от натовареното летище на Санторини и претъпканите плажове на Миконос, остров Лесбос се крие като скъпоценен камък в северната част на Егейско море – място, където истинската гръцка душа все още диша спокойно, недокосната от масовия туризъм.
Лесбос е остров, който изисква малко повече усилие, за да се достигне, но именно затова пази своята автентичност и предлага на посетителите истинско гръцко преживяване – далеч от тълпите и комерсиализацията. А най-хубавото е, че с вас се отнасят като с истински желани гости, а българите са повече от кът - за 12 дни не чух никъде българска реч. Дори и на някои места да говорят само гръцки, пак ще се разберете.
За да дойдете на острова, трябва да хванете самолет от Атина, или другият вариант е да пътувате с ферибота от Кавала, за който ви трябват 10 часа, като е удобно, че може да качите колата си също (на островът без кола сте като с вързани крака). Спокойно - рейсът е нощен и може да си вземете каюта, в която удобно да преспите. Фериботът има няколко бара, ресторант и закусвалня, удобни салони, както и няколко палуби. Качвате се в 19 ч. и в 5:30 на другата сутрин пристигате в Митилини, където първите ви срещи ще бъдат с рибарите, които точно по това време пристигат с богатия нощен улов.
Остров Лесбос е истинска съкровищница за тези, които търсят нещо различно – място, където по-дългото пътуване се възнаграждава с девствени плажове, на които понякога може да сте единствените посетители, истински автентични таверни, някои по на 50-60 години и възможността да се насладите на гръцката красота в спокойствие – сред местни хора и традиции.
И тук гръцките легенди разказват красиви истории. Лесбос бил обитаван от митични племена, а името му идва от героя Лесбос – внук на богинята Деметра – който пристигнал с кораб, а островът покорил сърцето му и той останал тук.
През VIII век пр.н.е. на Лесбос живеела женато, която променя завинаги света на поезията - Сафо, родена в аристократично семейство в град Митилена, днешната столица на острова. Тя пишела за любов, копнеж, ревност и красота с искреност, която впечатлява дори и днес. Любовта между жени е честа тема в нейната поезия. Именно от Сафо идва думата "сапфическа" (свързана с любов между жени), а от острова ѝ – "лесбийска" (първоначално в смисъл "от Лесбос", а по-късно – "жена, която обича жени").
Години по-късно Лесбос бил под властта на персите, а после в лоното на Атина, Рим и Византия. И всяка епоха оставяла следа, която и днес може да се види – амфитеатри, крепости, църкви, дори джамии, специфични архитектури, които съжителстват, а по улиците се чували различни езици. Но маслиновите дръвчета си оставали мълчаливи свидетели на времето. Само ако можеха да разказват…
През османския период Лесбос запазил духа си, а през 1912 г., в хода на Балканските войни, отново се присъединил към Гърция. В съвремието, през 2015 г., хиляди бежанци, гонени от войни, стигнаха до неговите брегове и островът буквално се задъха от невъзможността да приеме и настани толкова много хора. Днес обаче всичко е спокойно и дори да забравите нещо на пътя, на другия ден ще си го намерите.
Митилини
Митилини е столицата и главното пристанище на остров Лесбос, разположена на източния бряг, срещу турския бряг – може да направите еднодневна разходка до отсрещния град Айвълък, особено живописен в четвъртък, когато целият център на стария град е превзет от пазар.
В старата част на Митилини има много османски къщи с характерните дървени еркери (кумбази), каменни основи и червени керемидени покриви. Има запазени османски хамами (бани) и стари джамии.
Моливос
На северния бряг на остров Лесбос, кацнало като гнездо на хълм (снимката от началото на статията), се намира Моливос – малко селце, сякаш излязло от приказка. Истинското му име е Митимна, но всички го наричат Моливос – име, което носи романтика, история и очарование.
Камък по камък, къщичките се катерят по склона, буквално една върху друга, докато стигнат върха, където властва средновековният замък – крепост, построена от византийци, укрепвана от генуезци и османци. Оттам гледката към морето е като картина: покриви от червени керемиди, синьо безкрай и турски брегове. В античността Митимна била важен град-държава – с кораби, театър и култура. Легендата разказва, че носи името си от Митимна, дъщеря на цар Макар (митичния цар на Лесбос). Тук някога са живели философи, музиканти и поети. Днес Моливос е място за вдъхновение. Не просто село, а усещане – за вечност, за красота, за тишина, в която се чува морето.
Тесните калдъръмени улички през пролетта се потапят в лилавите цветове на люлякови растения, после се носят ухания на жасмин, а сега – лятото – са покрити с естествен зелен растителен чадър. Ухае на готвено с любов, занаятчии продават ръчно изработени бижута, а десетките котки мързеливо спят по праговете на старите къщи. Тук плажът е доста малък, но в съседното село Петра има доста повече място. На плажовете няма такса за чадър и шезлонги – достатъчно е да си поръчате нещо от заведенията, като едно фредо еспресо е между 3 и 4 евро…
Скала Сикаминеа
И след като сте посетили Моливос, прекарали сте часове на плажа, ви съветвам към 17:30 да тръгнете към една друга перла – Скала Сикаминеа – малко рибарско селце, сгушено между маслиновите дървета, което тихо шепне. Пригответе се обаче за 25 км пътуване почти като по италианския проход Стелвио. Ще бъдете възнаградени обаче с магични гледки, докато пътувате. Тук няма тълпи, няма шум. Има само каменни кейове, люлеещи се лодки, чайки, мързеливи котки и прясно уловена риба.
В центъра на пристанището стои една от най-емблематичните гледки на Лесбос: малката църква „Панагия Горгона“ – Богородица Русалката. Тя е като символ на селото – построена на скалите, с лице към морето и гръб към планината. Според местна легенда Божията майка закриляла моряците и понякога дори се явявала като русалка, за да ги спаси в бурите. Скала Сикаминеа е и едно от първите места, които посрещнаха хиляди бежанци през 2015 г.
Просто елате тук, за да опитате фантастичен октопод във винен сос и да изпратите слънцето, което облива в златна светлина всичко. Търсете 95-годишната таверна Mouria Tou Mirivili, която всъщност няма как да пропуснете. Всичко тук е буквално на педя разстояние.
И нещо практично и полезно, на което искам да обърна внимание – всеки вторник е Mastercard ден и можете да вземете 10% кешбек за храна и напитки, ако платите с вашата Mastercard. Всъщност, валидно е където и да сте по света. Само регистрирайте картата си: http://www.priceless.com/den
Храната в таверните на Лесбос е истинско пиршество за сетивата, където и да седнете – проста, свежа и приготвена с обич и с поне 25-30% по-ниски цени от популярните Халкидики, например. Морските дарове са хванати сутринта и приготвени отлично, зехтинът е отличен – вседи дом има маслинови дървета, сиренето ароматно и плътно, а узото се лее като дълъг разговор между приятели. Храненето е удоволствие, споделено често под сянката на лозници, на семпли маси с хартиени покривки, но с усещане за първокачествен ресторант.
Yamas!
Естествено, няма как да пропуснете да посетите и някоя от узо дестилериите на острова, защото той е и столица на най-известната гръцка напитка. Препоръчвам горещо да се отправите към дестилерията и музея на Ouzo Plomari, до малкото рибарско село Пломари. Повече може да прочетете ТУК.
Плажът Тарти (Tarti Beach)
Задължително препоръчвам да посетите и скрития сред зелени хълмове в южната част на острова плаж Тарти (Tarti Beach) – малък залив с кристално чиста вода, ситен златист пясък и тишина, нарушавана само от звука на вълните и далечното тракане на съдове от близката таверна. Това е един от най-хубавите плажове. Пътят до там криволичи през маслинови горички и малки селца, което прави пристигането още по-приятно – усещането, че си открил нещо тайно. Плажът е сравнително малък и не толкова туристически, което е най-хубавото.
Тук има няколко таверни, буквално зад шезлонгите, на метри от водата. Те предлагат прясна риба, октопод на скара, дзадзики, салати с местно сирене и, разбира се, узо. Заседнете ли там на обяд, може да приключите привечер. Обяд за двама – ако решите да пръскате повече пари и мнооого се застоите и не минете само с 200-грамка узо и литър вино – е около 45 евро.
Агиасос
Агиасос е планинско бижу, сгушено в полите на планината Олимп (не се бъркайте с онзи Олимп!), различно от всичко друго на Лесбос. Това е селце с тесни калдъръмени улички, шарени къщи с дървени балкони и покрита от зеленина централна уличка. Селото е известни с църквата „Панагия Агиасотиса“ – една от най-почитаните в Гърция, която привлича поклонници от цялата страна.
Тук има много ръчно изрисувана керамика, дърворезба, тъкани, народни носии, както и няколко малки кафенета с миндерчета, където времето сякаш не съществува. Ухае на сладкиши с локум и гръцко кафе. Тук дори може да си поговориш с някой дядо на пейката, дори и всеки на своя си език и пак да се разберете. С една усмивка.
Лесбос те прегръща и просто остава в теб. Със солта по кожата след дълъг ден на плажа, със звука на вилиците в таверната, където морето е по-близо от думите, с маслиновите дръвчета, с топлите и спокойни хора. И когато си тръгваш, не казваш „сбогом“, а „до скоро“. Защото знаеш, че ще се върнеш. Има още много за обхождане...
Никакви снимки от текста не могат да бъдат използвани
