Средният размер на просроченото потребителско задължение в България е нараснал с 28%, достигайки 900 евро, показва новият доклад на компанията за управление на вземания „Мост Финанс Мениджмънт“. Този ръст изпреварва отчетената за същия период инфлация от около 12%.
Въпреки увеличението на средната стойност, данните сочат, че повечето задължения са за сравнително малки суми. Средна стойност на дълга е 430 евро. Близо 72,4% от просрочията са в размер до 1000 евро, а при 46,5% сумата е под 500 евро. Задълженията до 93 евро са една четвърт от всички случаи, а тези над 970 евро заемат другата една четвърт. Средно на един длъжник се падат по 1,23 задължения.
Повече от 4 години за уреждане на задължението
Уреждането на дълговете се оказва продължителен процес. Средната продължителност на просрочията достига 1693 дни, което се равнява на приблизително 4 години и 8 месеца. Размерът на дълга е пряко свързан с неговата събираемост. При задълженията до 500 евро показателят за погасяване достига 38,42%, докато при сумите между 500 и 1000 евро пада рязко до 5,30%. Задълженията над 1000 евро отчитат събираемост в ниски стойности между 2,36% и 3,00%.
„Високите разходи за издръжка на домакинствата оставят все по-малко възможности за редовно погасяване. Намаляването на вноските или удължаването на срока дава временно облекчение, но задължението остава“, коментира Лилия Димитрова, управляващ партньор в „Мост Финанс Мениджмънт“.
Изкуственият интелект и дигиталните платформи не спасяват от събиране
От компанията отчитат нова тенденция, при която все повече длъжници търсят съвети от изкуствен интелект за това как да оспорят или избегнат плащанията си. Паралелно с това се наблюдава опит за прехвърляне на средства към дигитални платформи като Revolut с погрешното схващане, че те осигуряват недосегаемост срещу принудително събиране. От „Мост Финанс Мениджмънт“ подчертават, че когато дългът е законосъобразен, нито AI съветите, нито използването на финтех платформи го заличават или дават имунитет срещу правни действия.
Северозападът води по концентрация на длъжници
Най-висока концентрация на длъжници се отчита в Северозападна България. На първо място е област Враца с 37,91 длъжници на 1000 жители, следвана от Монтана с 37,85 и Плевен с 34,29. За сравнение, в големите икономически центрове концентрацията е значително по-ниска – във Варна е 17,49, в Бургас – 14,66, а в Пловдив – 14,64. София-столица отчита най-нисък дял сред големите градове с едва 11,87 длъжници на 1000 жители.
Профил на длъжника: Мъжете и Поколението X са мнозинство
Мъжете съставляват 60,91% от длъжниците, докато жените заемат 39,09%. Въпреки това жените демонстрират по-висока дисциплина при погасяване с показател от 13,61% срещу 11,41% при мъжете. По отношение на възрастта най-голям дял заемат представителите на Поколението X, родени между 1965 и 1980 г., които формират 43,08% от длъжниците. Следват ги милениалите с 27,27% и бейби бумърите с 20,29%, докато поколението Z заема едва 7,22%.
Дисциплината по пълно погасяване се увеличава с възрастта. При "тихото" поколение тя достига 25,90%, при бейби бумърите е 20,65%, при поколението X - 15,35%, при милениалите - 9,22%, а при поколението Z - 4,72%.
„По-възрастните хора се отнасят към дълга като към нещо, което задължително трябва да бъде платено, и често поемат задълженията и на своите деца“, допълва Лилия Димитрова.
Кога и как се плаща?
По дни от седмицата пикът на плащанията е в понеделник с 21,16% и във вторник с 20,00%, докато през почивните дни се правят под 1% от плащанията. Най-много суми се връщат през октомври с 9,74% и август с 9,64%, като лятото и есента концентрират общо близо 54% от вноските. Насреща при натрупването на задължения декември се откроява като месецът с най-висок дял от 11,46%, следван от март с 9,04%.
