Харесвам хората, които никога не забравят чувството си за хумор и дори когато нещата висят на косъм, отново ти казват: „Споко, ще стане!“. Даниел Киряков е от този тип и затова работата с него лесна и в същото време си сигурен, че няма да те провали.
В момента управлява външните комуникации и международното сътрудничество на Българската минно-геоложка камара от месец април 2015 г. Преди това над 7 години е в екипа за комуникации и корпоративна социална отговорност на компанията-собственик на ТЕЦ „Марица Изток 3“ (КонтурГлобал, а преди това – Енел). Кариерата му започва в Български икономически форум като главен редактор на бизнес-списанието TheRegion, както и като част от екипа по организиране на събития и проекти на БИФ.
Има две бакалавърски степени – философия и политология. Член е на БДВО и на EACD, както и на Комисията по етика към БДВО. Сертифициран е като Project Management Professional към Project Management Institute.
Днес Дани е гост на традиционната ни вече рубрика „ПР-те“. Убедена съм, че ще четете с усмивка и вие.
Дани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Три неща ме насочиха управлението на комуникациите да стане моя професия. В началото бе вътрешното усещане и нагласа към „изговаряне и оформяне на света“ (личи ми, че съм завършил философия, нали?). Смятам, че думите са сила, че те могат да обединяват хората и да водят към положителна промяна.
Второто бе свързано с лутането и търсенето не на професия или работа, а на призвание. Все пак съм продукт на българското образование от един кофти период – 90те години на ХХ век. Този период бе сравнително кратък, докато не открих (с късмет и упоритост), че е възможно съчетаването на задължения, удоволствие от работата и правене на качествени проекти.
Третото нещо бе, когато започнах да усещам силата от това, че мои идеи срещат одобрението на мнозина, че промяната и успешните резултати от тях носят ползи (в повечето случаи те са невидими, неизмерими с екселови таблици и KPIs). И към това добавих и щипка корпоративна социална отговорност, влечение към темата за устойчивото развитие и организационните подобрения.
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?
- Мисля, че са три вида. Първият е, когато убедиш шефа си, че проектът, каузата или идеята си заслужава да я направим. Може да я направим и по „моя начин“ . Разбира се, представянето винаги има отворена врата за подобрения и развитие. Вторият е, когато при реализацията видиш или усетиш реакцията на хората (колеги, гости) и положителната им оценка и удовлетворение от „работещата формула“.
Безценни са моментите, в които дори без думи, усещаш в погледи и в потупвания по рамото, че си се справил добре.
Третият тип момент е, когато разбера, че съм помогнал на някой – с контакт, със съвет, със споделяне.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Има ли такава?:) Може би в майсторството за втъкаване на послание и аргументация за предимствата на една идея, която ПР-проектът представя. И в ненатрапчивостта. Рекламата сякаш казва „ела и ме избери!“, докато ПР-ът създава средата, опитва се да се нагоди към аудиторията и да се вслуша в нея.
Има ли безплатен ПР?
- Има. Четейки това, може би го откривате :)
Иначе, той сякаш се състои в силата на творчеството, което редица колеги прилагат. То не е просто материализиране на едно хрумване, а е резултат от количествени натрупвания, опит, грешки и нов опит. С този „багаж“ пиар-професионалистът успява да реализира своята идея по иновативен начин и да загърби клишетата. Това привлича вниманието на хората, независимо дали ще бъде чрез жив контакт или чрез дигиталните комуникации. И не му/й се налага да плаща за нещо, което хората вече търсят.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Фалша, преструвката, некомпетентността, стремежа към „всезнаене“, лъжата, лицемерието.
Достатъчно, нали?
А, да добавя – липсата на комуникация, на общуване – също не харесвам. Това не значи само думи.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- Опитвам се да бъда баща и съпруг. И да правя опити да готвя.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- Засега от желанието ми да съм успешен. Но какво означава това? Да постигнеш планирания резултат, от който другите и ти да сте доволни, по ефективен и приет от всички начин. И този резултат да носи ползи за мнозина.
Какво би учил още?
- Психология, MBA, политически науки, готварство, китайски език.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?
- Ако не се успя, денят ми започва прилично рано – около 07:30 ч. И не искам денят ми да започва само с една новина, а с две – при това добри. Едната да е: „Тате, обичам те!“, а другата – „за успеха на някой българин“.
Няма да откажа и новина за прекратена война и настъпил мир по света.
