През последните три години в бизнеса с облекло и аксесоари се наблюдава съществена промяна в потребителското поведение, обусловена от нахлуването на т.нар. fast fashion* брандове. Ако преди години в съзнанието на българския клиент „марка” беше синоним на престижно и качествено, то в момента след навлизането на H&M, Bershka, Stradivarius, New Yorker, LC Waikiki и останалите подобни производители, представата на средния потребител се преобърна от „марковото е скъпо” в „марковото може и да не е скъпо”.
Това накара масовия клиент, който преди това събираше пари по 2-3 месеца, за да се сдобие с желаните продукти на Sisley, Pepe или Levi’s, да се преориентира към Colin’s, New Yorker и Zara, които също имат рекламни визии с известни лица и също присъстват на първите корици на модните списания. Тези брандове превзеха търговските центрове и легитимираха своето присъствие редом със старите фешън икони.
През последните години, клиента все по-масово сравнява цената на определена категория продукти, без оглед на разликата в търговската марка
Не отчитайки добавената стойност на качествените стоки, носещи посланието и историята на изградения бранд. Потребителите пренаредиха критериите си, на първо място все по-често е факторът цена, след което идва удобството и едва на края е марката.
Друг аспект от промяната в мисленето на клиентите е, все по-широкото навлизане на интернет търговията, което автоматично води до постоянно сравняване на цените от електронните магазини с тези в традиционните търговски обекти. При това сравняване обаче, малко хора отчитат факта, че онлайн се предлагат ограничен брой продукти на временни акции и предимно стари колекции.
Целият този ценови натиск води до силно ограничаване на разнообразието и актуалността на предлаганите колекции в магазините, оперирани от български компании. Което пък, от своя страна, рефлектира върху клиентите – те са склонни да пазаруват маркови стоки на съответните цени, ограничавайки техният избор и възможности.
Новият икономически климат води до хаос на пазара, изразяващ се в нерегламентираното и постоянно бълване на акции, промоции и намаления в търговските обекти. За разлика от световната практика, според която има точно фиксирани дати за сезонните намаления и всички оператори на магазини са длъжни да се съобразяват с това. Този безпорядък и борбата основно на полето на цената, се отразяват сериозно и върху потребителските нагласи. Клиентите, разглезени от този начин на предлагане се ориентират главно към намалената стока и дори се стига до абсурдния момент да се „пазарят” с консултант-продавачите. Регламентираните цени започват да се „изпаряват”.
Вследствие на това се появява и друга практика - масовото предлагане на карти за отстъпки, което девалвира тяхната ценност. В един момент такива карти стават притежание на безброй много клиенти, които по никакъв начин не засвидетелстват своята лоялност към съответния бранд.
В постоянната битка за вниманието на клиента се загубват идентичността на марката и стилът на пазаруване. Всичко започва да опира единствено до сравняване на цени, от което губят и търговците и клиентите.
следва продължение
