Преди месец в София приключи вторият Балкански винен фестивал, в който над 400 вина от Балканите се състезаваха в 5 категории за големия трофей, а повече от 60 изби представиха най-добрите си вина. За равносметката от феста и бъдещето на балканския винен регион, разговаряхме с Галина Нифору, директор на фестивала.
Г-жо Нифору, след като емоциите вече утихнаха, каква е равносметката за изминалия втори Балкански винен форум? - Да, емоцията вече спадна и гледаме напред към следващото издание. Равносметката е много положителна. Вече се вижда, че това, което беше целта, а именно да създадем един нов бранд, под който да се приютят всички балкански вина, е на път да стане. Усилията, които полагаме година и половина показват, че вървим в правилната посока.
Тази година журито беше по-различно и стигнахме до извода, че е добре да променяме членовете му, за да могат повече хора да се докосват до балканските вина. Това, което имаме като идея за догодина е, предварително да изпратим на председателите на дегустационните панели бутилки вино от различни балкански сортове, за да могат да свикнат с вкуса на балканското вино. Да, вярно, че част от тях вече са специалисти и са запознати с вкусовете, но доста членове на журито не са. Те може би очакват вина, които са близки до европейските или от други познати региони и могат да се окажат неподготвени да срещата с нашите вина.
Ясно е, че във виното има тенденции, но аз не мисля, че ние сляпо трябва да ги следваме. В момента модата е на по-леките и свежи вина, дори при червени. Да не са с толкова силно изразен аромат на дъб, по-нисък алкохолен градус са, което важи най-вече за белите. В региона, особено вината от по-южна България или Македония, Гърция и част от южна Турция трудно бихме достигнали този нискоалкохолен градус, поради факта, че тук слънцето е по-силно и гроздето достига пълна зрялост. Така че, в крайна сметка, ние трябва да отстояваме своята идентичност. Бихме искали да бъдем платформа за промотиране на балкански вина и техния вкус.
Ще има ли промени и в конкурсната част на фестивала? - Да, имаме идея, която също ще реализираме догодина. Страната, която е победител и носител на Гранд Трофея, както тази година стана Македония (с Château Kamnik 2010 MerlotSingle Vineyard Reserva, бел.ред.), да бъде домакин само на конкурсната част, като фестивалната си остане в София. Както е принципа на Евровизия. Мисля, че това е доста честно, защото по този начин журито, което се състои от 20 души от целия свят, ще могат да се запознаят по отделно с всяка една от страните. Македонците са много щастливи от голямата награда, която грабнаха и според мен е съвсем резонно през 2014 г. конкурсът да бъде в Скопие. Да се надяваме, че няма да имаме митнически пречки, тъй като Македония не е страна от ЕС и там много трудно ще бъдат транспортирани мострите.
Събитието ще се провежда паралелно. Журито три дни ще бъде на конкурса в Македония, а след това идва в София за продължение на фестивала със съответната програма. За българската публика това по никакъв начин няма да е минус, защото така или иначе конкурсът се провежда при затворени врати. На този етап няма да разместваме мястото на фестивала, защото искаме София да се утвърди като център на балканското вино. В крайна сметка идеята е излязла от България и би трябвало да продължи да се развива тук.
Като цяло харесаха ли се българските вина? - Да, много се харесаха. Имайте предвид, че в журито са хора, които са дори преситени от вкусове. Затова те търсят необикновени неща, вкус, който да ги грабне. Затова аз апелирам към всички български производители, че трябва да намерят своята идентичност. Да използват и интернационални, и местни сортове. Да намерят начин, по който да изпъкне мястото, тероара, спецификата при производството, защото иначе виното им губи идентичността си в морето от марки и те стават безлични. Това е по отношение на вкуса на вино. Разбира се, има много други тактики и маркетингови прийоми, с които една изба може да се отличи от друг. Много се харесаха вината на по-малки изби.
Защо Балканският фестивал няма държавна подкрепа? - На първо място защото по време на организацията на събитието държавата нямаше правителство. Сега очакваме новото правителство да навлезе в работата си, за да се срещнем с представители от министерството на икономиката, земеделското министерство, агенцията по лозата. На нас ни е необходима малка държавна помощ, но с нея можем да поканим повече търговци да дойдат тук, да се организира търговска мисия. Сега с наши собствени усилия доведохме 15 вносителя, което не е никак малко. Може да се направи предварителна обиколка до определени изби, за да могат да осъществят повече контакти. Също така е добре да имаме и специализирано медийно покритие в чужбина. По този начин ще можем да насочим вниманието на хора от бранша върху този проект и върху балканските вина. Тази година над 2 хил. души посетиха събитието. Интересът е голям. Аз много бих искала, доста повече изби започват да внасят вината в България. Има сериозни интереси от страна на търговците. А ако местим събитието в различни държави, българските вина ще видят един друг свят и ще намерят други пазари.
Успя ли Балканският фестивал вече да намери място в картата на световните винени фестивали? - Ето това е най-важното за нас и с огромна радост мога да каже, че вече доста хора по света го знаят. Като гледам посещенията на нашия сайт, няма страна, от която да нямаме посетител. Имаме много фенове от поне 30 държани по света във Фейсбук страницата ни. Разбира се, трябва да присъстваме на много други такива форуми, да се покажем, че съществуваме и след това да доведем хората към нас. Още септември започва следващия сезон на фестивали и всякакви промоционални кампании. Имаме разговори с Белгия за организиране на един подобен Балкански винен фестивал там. Има голямо желание от страна на Брюксел за такова събитие. От Москва също проявяват сериозен интерес. През април бяхме в Италия, в Милано. Там продължава обиколката на балкански вина с мострите, които оставихме. Сега приключи в Сицилия и в още няколко други големи градове, от октомври ще направим втори такъв тур във Венеция, Болоня, Рим. Интересът към местните български сортове е огромен – най-вече мавруда, а също и сорта мелник.
Има ли някъде по света подобно обединение на региони? - Не, никъде няма такова обединение. След нашият форум, доста търговци в САЩ например, започнаха да внасят и да промотират само балкански вина. На хората е много по-интересно да виждат целия регион. Това са 11 страни, всяка със своята самобитност. Факта, че сме обединени, а всички знаят за Балканите колко са разединени, е изключително положителен и отваря врати. По време на фестивала бяха председателите на организациите на вината в Македония и Турция. Много бихме желали да направим организация на балканските винопроизводители и всички държави да подпомогнат общото дело. Това е задача в близкото бъдеще. Трябва да се прокара идеята в структурите на държавите, да се осмисли, защото ние, хората от бизнеса, вече я осъзнаваме, но трябва да достигне до тези, които взимат тези решения.
