Родителите са тези, които ни изпращат на уроци, не се отказват да ни окуражават, не се поддават на хленченето ни, че сме уморени, че искаме да се откажем…и това продължава до момента, в който започнем да правим всичко „по навик”. Още малко по-напред по пътя и ние вече нямаме нужда от контрола им, защото това, което правим вече ни забавлява, носи ни удовлетворение и наслада. Какво е променило нашето отношение? Станали сме добри и будим възхищение у околните, а самите ние се гордеем със себе си и резултатите, които постигаме. И колкото и скептично да приемете това, което ще ви кажа – това е формулата на развитие на всички умения. Почти всички от нас идват на тази земя с много на брой и сходни дарби. Докато сме малки родителите са тези, които избират каква дарба да започнем да развиваме. Когато пораснем, ние сами решаваме дали искаме да станем повече от това, което сме в момента или ни е добре да бъдем част от недоволните и не много успели хора. Елементът на принуда е заменен от самомотивацията да бъдеш част от играта, да станеш първи, защото обичаш победите.
Какво ни държи от долната страна на нашите възможности?
Най-честото оправдание, което чуваме и използваме и самите ние е: „Сега нямам време”. Истинската причина са ограниченията, които си поставяме сами: в мислите, в действията, в целите. Нямаме смелостта да прекрачим през тази изградена в съзнанието ни бариера, да продължим без да се отказваме, дори когато е най-трудно, нямаме подкрепата и напътствията на ментор, с който пътя напред е по-лек и не толкова плашещ. Един пример за това е преодоляването на 4-минутната бариера в бягането на 1 миля. Всички са смятали, че е невъзможно да се постигне подобен резултат от човешко същество. До деня, в който Роджър Банистър напук на всички скептици счупва тази бариера.
Бих искала да добавя още един критичен фактор за успеха: постоянството. Това, което отказва някои от нашите запалени клиенти да започнем работа е реалността, че няма нищо магическо и мигновенно и че процеса на трансформация от „гъсеница в пеперуда” ще им отнеме време.
Кое според вас води до видими резултати? Еднократното, макар и силно въздействие или постоянството?
Замислете се за момент за най-феноменалните скални образувания: Гранд Каньон, Белограчишките скали, морените на Витоша. Какво е общото между тях? Всички те са резултат от постоянното, почти незабележимо въздействие на водата и вятъра в продължение на стотици години. Древна мъдрост гласи, че пътешествие от хиляди мили започва с една крачка. И колкото и нетърпелив да сте и да не можете да се фокусирате за дълго време върху една цел, ако искате да постигнете нещо различно от това, което сте постигали до момента е необходимо да промените обичайния си начин на действие. Постоянство в прилагането и проактивна нагласа към това, което ни се случва са финалните щрихи към вашия бъдещ успех. Само така ще бъдете следващата река оставила след себе си феномен като Гранд Каньон.Разбира се, голямото предизвикателство сега е икономическата криза, в която става все по-трудно да намирате сили и мотивация да продължите.
Идва време, когато това да си повтаряш, че ще устоиш и ще успееш да съхраниш себе си и бизнеса не е достатъчно. Мрачните прогнози, статистиката и личния сблъсък с реалността допълнително обезкуражават дори най-силните.
Направете половин крачка назад и една встрани и заобиколете това, което не можете да прескочите: Какво правя, за да предпазя бизнеса си от фалит? Как да запазя клиентите си? Как да привлека клиентите на вече фалирали наши конкуренти? Какви действия предприемам, за да съхраня и дам сигурност на ключовия си персонал? Каква лична награда заслужавам за пълното изтощение, до което ме доведе тази ужасна година, на която още не й се вижда края? Сега мога: да диктувам условия, да се възползвам от услуги, които иначе не са по джоба ми, да наема много качествени хора, някои от които са имали и собствен бизнес, да делегирам повече задачи и да си дам малка почивка за „презареждане на батериите”.
Наш клиент след два месеца съсипваща работа по 18 часа на ден, се беше разболял достатъчно лошо, за да се замисли за бизнеса и себе си от тази 1/2 крачка назад и 1 встрани. Времето на легло беше научило неговите мениджъри да довършват сами всяка делегирана задача и да не разчитат, че шефът ще се заеме с проблемите, а него, че има и по-важни неща от това винаги да е на разположение и да осъмва на кърмата на кораба. Сега, вече оздравял той подготвя куфарите за двуседмична семейна почивка. Нещо, което както той самия ми призна, не е правил от години.
Помислете за себе си, подарете си слънчева почивка на място с щастливи и усмихнати хора, погрижете се за служителите си и се обградете с оптимисти единомишленици. Това ще ви зареди със сили за последния, решаващ рунд срещу кризата.
