Сълзите на дявола

През октомври нашия колега Георги Колев, издател на българската версия на сп. Auto Motor und Sport издаде уникална по рода си книга за историята на петрола. СЪЛЗИТЕ НА ДЯВОЛА е исторически разказ за нефта – вълшебната черна течност, която през последните 150 години играе все по-решаваща роля в съдбините на човечеството. Повествованието започва с първите нефтени сондажи в средата на ХIХ век и завършва с края на Втората световна война. Тук са очертани образите на откриватели и бизнесмени, учени и конструктори, политици и държавници, свързани с нефта и неговия най-голям потребител – автомобила. Тук всеки, който се интересува от новата стопанска и политическа история на света, може да открие вълнуващи страници за близкото минало на съвременната цивилизация и теми за размисъл, свързани с нейното бъдеще.
СЪЛЗИТЕ НА ДЯВОЛА е не само история на нефтената индустрия – книгата разказва още и за същността и образуването на черното злато, за откриването и добива му, за преработка и пътя му към резервоара на автомобила.
В следващите редове ще ви представим един от разказите в книгата за първата нефтена компания.

Преди точно 151 години един фалшив полковник обикаля безрадостния пейзаж край Тайтъсвил и търси нещо, без да обръща внимание на присмеха на местните. Това е началото на една идея, която ще промени света

Първата нефтена компания изниква върху земите на бирена фабрика

Нефтената промишленост е не само източник на горива, но и един от най-значимите геополитически фактори в човешката история. За разлика от много други индустрии обаче нейният рожден ден може да се определи абсолютно точно – промишленият добив започва в САЩ на 28 август 1859 година и е плод на предприемчивостта на няколко съвсем обикновени американски граждани.
През 50-те години на XIX век американските научни списания често публикуват статии от изследователи, наблюдавали интересни явления по поречието на река Алегени в северозападна Пенсилвания. Те забелязват върху водната повърхност на тамошните ручеи тънък маслен слой, чийто отражения преливат във всички цветове на дъгата и който лесно може да бъде запален. Въпреки че индианците смятат мазната течност за лечебна, появата й създава проблеми на хората, копаeщи кладенци за добив на сол и вода. Естествено, веднага се намират предприемчиви люде, които бутилират маслото и го продават като лековито мазило.

Идеите и науката
Може би дълго време нищо в тази насока не би се променило ако мазната субстанция не привлича погледа на юриста от Ню Йорк Джордж Бисел. Учител, журналист на свободна практика и впоследствие адвокат, през 1853 година той често пътува с влак покрай споменатите места. Напорист човек, притежаващ тънко новаторско чувство и авантюристичен дух, той непрекъснато размишлява дали течността не би могла да послужи за нещо по-сериозно. Затова, заедно с близкия си приятел Джонатан Евълет регистрира компанията Pennsylvania Rock Oil Company и скоро съумява да си осигури финансова подкрепа, привличайки в начинанието и Джеймс Таунзенд, влиятелен президент на банка в градчето Ню Хейвън. Предприемачите са убедени, че мистериозната течност може да се добива в големи количества, а извлечената суровина да се преработва в смазочни и осветителни масла. В търсене на научни доказателства за това Бисел и Таунзънд изпращат проба на известния професор Бенджамин Силиман – потомствен химик и преподавател в Йейлския университет. Бисел е убеден, че професор Силиман ще ги „осветли” по всички вълнуващи ги въпроси и ще придаде необходимите за привличане на нови инвеститори тежест и престиж на начинанието. Установявайки потенциала на новата течност той от своя страна извива ръцете им за 500 долара хонорар – една колосална за времето си сума.

Джордж Бисел създава първата първата нефтена компания в света Pennsylvania Rock Oil Company

Малко помощ
Именно докладът на Силиман е първата истински задълбочена разработка за нефта. Според химическите анализи течността се състои от няколко въглеводородни фракции с различни температури на кипене. „Тези фракции могат да се отделят една от друга с помощта на прости дестилационни процеси и от тях да се получат както масло за осветление, така и смазочни материали”, твърди Сълиман. Оптимистичният му доклад е повече от радостен за предприемачите – той ги уверява, че „това, което изплува на повърхността, са само капки от цели езера”. Скоро в амбициозният проект се включват и други заможни американци, а създаването на нефтената компания по една щастлива случайност съвпада с представянето в Америка на нова маслена лампа, създадена от полския изобретател Игнаси Лукашевич.
Предприемачите решават да не си губят повече времето – те осъзнават, че осигуряването на добив и преработка на земното в светилно масло може да обезсмисли всички традиционни източници на светлина. Идеята за избавлението от плитките и скъпи кладенци, идва на Бисел съвсем случайно когато съзира плакат на който забелязва сонда за добив на сол. Той решава да използват именно такъв метод и както ще се окаже по-късно, това хрумване е просто гениално...

За първият добив на петрол е използвана сонда за извличане на сол

Първият сондьор
По това време бившият кондуктор в железниците Едуин Дрейк, поради заболяване е принуден да води спокоен и умерен живот с втората си съпруга и двете си деца. Едно стечение на обстоятелствата обаче го среща с Джеймс Таунзънд, отседнал в хотела в градчето Ню Хейвън. Двамата с Дрейк се сприятеляват на по чаша уиски в хотелския бар и банковият директор запознава бившия кондуктор с идеите на съдружниците в Pennsylvania Rock Oil Company. Когато идва време за дела, Таунзънд си спомня за новия си приятел и го предлага за ръководител на предприятието. Дрейк без колебание приема и, получавайки в замяна на услугите си пакет акции, стяга куфарите и се мята на влака. Вече в ролята на представител на Pennsylvania Rock Oil Company, обладаният от стари мечти Дрейк пристига в Тайтъсвил. За да улесни дейността му, Таунзънд му е връчил препоръчително писмо, в които официално го обявява за армейски полковник.

Напук на присмеха
Още с пристигането си мнимият полковник запретва ръкави и се заема да набави необходимите съоръжения и да потърси подходящ за сондаж терен. В крайна сметка се спира на нивата край дъскорезницата, собственост на местната пивоварна. Изпълнен с оптимизъм, той успява дори да открие квалифицирани сондьори...
Надеждите му са попарени защото последните често се алкохолизират и изтрезняват само за да поискат по-големи надници, а хората от околността постоянно му се присмиват. Скоро парите свършват и инвеститорите изпращат писмо, с което го приканват да се връща обратно. Точно тогава щастието внезапно се усмихва на Дрейк. На 28 август 1859 година, в дъното на отвора се забелязват отблясъците на черна течност...
Екипът набързо се сдобива с водна помпа, започва да изтегля нефта и да търси съдове за съхранението му. Дрейк наистина няма никаква идея какво да стори с бликащия петрол, тъй като вече е изкупил всички свободни бурета от уиски в околността. Така първопроходците поставят едно велико начало, което се превръща в символ на ненадминатия американски оптимизъм и свободата на предприемаческия дух. Скоро околностите на Тайтъсвил се изпълват с надушили новия Клондайк и жадни за бърза печалба авантюристи, които бързат да наемат земя и много техните сондажи се увенчават с успех. Но това е вече друга история.