Софтуерната индустрия в България запазва статута си на един от най-динамичните и стабилни сектори на икономиката, показва докладът „БАСКОМ Барометър 2025“. Въпреки отчетливо по-слабия темп на растеж спрямо предходните години, секторът остава ключов за БВП, износа и публичните финанси. Прогнозите за 2025 г. сочат, че експортът ще достигне 9,53 млрд. лв., а делът на сектора в БВП ще надхвърли 5%.
Докладът бе представен от Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, Георги Янчев, член на УС, и Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията. Специален гост на събитието беше икономистът Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.
Ръст на приходите и силни експортни резултати
За 2024 г. софтуерните компании отчитат 11,5% ръст на приходите, като износът достига 8,8 млрд. лв. — с над 1,04 млрд. лв. повече от предходната година. Над 87% от приходите са генерирани от експорт, което позиционира сектора като №1 по износ на услуги и по инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (33,4%).
„Растежът на сектора се забавя, но това е характерно за зрели индустрии. Светещата лампа е, че успехите ни не са даденост“, коментира Крум Хаджигеоргиев. „Оставаме оптимисти – софтуерната индустрия продължава да е стратегическа и ключова за икономиката.“
Паралелното проучване сред членовете на БАСКОМ показва умерен оптимизъм: почти 60% от компаниите очакват ръст на продажбите и пазарния си дял. Най-уязвими остават микро- и малките фирми. Над 85% планират да забавят ръста на възнагражденията, а над 35% обмислят замразяване на инвестиции.
Заетост и принос към бюджета
Секторът остава сред най-силните работодатели в страната. През 2024 г. са разкрити 1 090 нови работни места, а общият брой заети надхвърля 60 000 специалисти. Прогнозата за 2025 г. е приносът на сектора към държавния бюджет да достигне 2,79 млрд. лв. под формата на данъци и осигуровки.
Едно работно място в софтуерната индустрия генерира три пъти повече публични приходи от средното за България, което подчертава значението на ИТ талантите.
Наблюдава се и изравняване на възнагражденията между София и регионите — знак за разширяването на високотехнологичната заетост извън столицата.
Пазарът на труда: нормализация, а не криза
Според анализа на DEV.BG за периода 2024–2025 г. пазарът на труда се преструктурира, но остава стабилен. Част от компаниите намаляват търсенето на роли като Manual QA, Tech Writer и PHP, докато рязко се повишава интересът към Machine Learning, AI, Data Modelling, Cyber Security и ETL/Data Warehouse.
Съотношението „кандидати за една обява“ е нараснало над 10 пъти, което увеличава конкуренцията, но създава възможност за компаниите да наемат още по-подготвени кадри.
Технологичната трансформация на България – неизбежен приоритет
БАСКОМ настоява за ускорена дигитализация в ключови сектори като образование, здравеопазване, земеделие, индустрия и публична администрация.
„Рискуваме да останем икономика с един-единствен високотехнологичен стълб, ако не модернизираме останалите сектори“, заяви Георги Янчев.
Георги Брашнаров разказа и за последните тенденции от Digital SME Summit в Копенхаген. Европейският фокус се измества към „Europe First“, намаляване на регулаторната тежест и стимулиране на европейските дигитални решения. Въведени са и два нови етикета: „Софтуер, направен в Европа“ и „Софтуер, хостван в Европа“.
Глобалната икономическа среда: сигналите за забавяне се множат
Икономистът Любомир Дацов предупреди, че в световен мащаб се натрупват дисбаланси, въпреки че криза като тази от 2008-2009 г. не се очертава.
„Когато пазарът на труда се забавя, а разходите за труд растат, това е знак за натрупване на напрежение“, коментира той. По думите му Азия остава водещ регион, движен от Индия и Виетнам, докато в Европа тревожни сигнали идват от Германия, Нидерландия и Италия.
„Предизвикателствата пред публичните финанси са огромни. Нужна е политика, която да стимулира растежа“, допълни Дацов.
