fbpx Таксите за обмен балансират електронните разплащания | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Артур Туремка, генерален мениджър за Балканите, MasterCard

Таксите за обмен балансират електронните разплащания

Г-н Туремка, от известно време в се коментират възможни промени в таксите за обмен. Бихте ли обяснили какво представляват те и какво е значението им за търговците и потребителите в страната?

- Таксите за обмен са тарифи, които банката на търговеца плаща на банката-издател на картата като компенсация за разходите, свързани с дадена платежна система. Например, когато купувате продукт или услуга с картата си, да кажем, риза в магазина или онлайн, вие давате картата си на търговеца, който след това изпраща информацията за транзакцията на своята банка. Тя, от своя страна, изисква плащане от вашата банка, издала разплащателната ви карта. След това банката-издател прехвърля парите в банката на търговеца, която я вписва в сметката на самия търговец.

Процесът на плащане е възможен благодарение на постоянните инвестиции в технологичното му подобрение, които имат своята цена. Ето защо банката-издател събира малка обменна такса от банката на търговеца. Тя обикновено се прехвърля на търговеца в замяна на сигурността, ефективността и гарантираните приходи, които търговецът получава от електронните плащания. В същото време една от многото ползи за потребителите е, че могат да пазаруват само за няколко секунди, знаейки, че покупките им са сигурни. Важно е да отбележим, че MasterCard не получава пари от обменните такси като такива, тъй като те се прехвърлят от банката на търговеца към банката-издател. MasterCard събира такси от своите клиенти – банките. Те плащат за услугите, които компанията им предоставя и на база на трансакциите, направени с карти с логото.

Накратко казано, таксите за обмен балансират интересите на потребителите и търговците и съответните им банки, така че всеки да покрива своя дял от разходите, свързани с предоставянето на ефективна и сигурна система за електронни плащания, а това е от полза за всички. В противен случай системата за електронни плащания няма да работи, както трябва.

Какво е предложението на Европейската комисия и какво мисли MasterCard за него?

- Миналата година ЕК публикува предложения за хармонизиране на електронните плащания в Европа чрез въвеждане на ценови таван на обменните такси. Ние подкрепяме целите на комисията и вярваме, че един наистина единен европейски пазар за разплащания би предоставил много добри възможности за всички ползватели. В същото време, обаче, няма как да не сме притеснени относно еднаквия подход на комисията, който може да оскъпи електронните плащания и да ги направи по-малко привлекателни за потребителите и малките и средни предприятия.

Въвеждането на ценови таван на обменните такси във всички европейски държави не взима предвид различните пазарни реалности, като например разходите за издаване на разплащателни карти, нивото на използване на карти в дадена държава, разходите за гарантирането на плащанията към търговеца или разходите, свързани с развитието на разплащателната инфраструктура. Например, разходът за издаване на кредитни карти в Италия е почти два пъти по-висок в сравнение със съседна Словения, а финландците използват дебитните си карти средно шест пъти повече, отколкото хората във Великобритания.

Предложените закони ще лишат банките и други издатели на карти от приходите им от обменни такси и ще прекъснат инвестициите на издателите на карти в подобрена сигурност и мерки за предотвратяване на измами или ще накара банките да вдигнат таксите си за картодържателите, за да компенсират за изгубените приходи от таксите за обмен. Това, от своя страна, ще накара хората да се върнат към парите в брой, което ще е лоша новина за европейската икономика, защото кешът е по-скъп, по-несигурен и в крайна сметка ще доведе до увеличаване дела на сивия сектор.

В случай че това предложение се приеме, какво би означавало то за българските крайни потребители и търговци?

- Ако не се вземат предвид спецификите на всеки отделен пазар, потребителите ще бъдат засегнати най-много. Търговците ще имат по-малък принос към покриване на разходите по системата за електронни плащания, но самите разходи ще си останат същите. Тогава товарът просто ще се премести върху крайните потребители, тъй като издателите ще компенсират за изгубените си приходи от обменните такси, като увеличат таксите за картодържателите.

    Това, от своя страна, ще доведе до по-ниска употреба на картите и в крайна сметка хората ще се върнат към парите в брой.

    Нека ви дам един пример – когато таксите за обмен бяха изкуствено намалени с 55% в Испания между 2006 г. и 2010 г., потребителите платиха 2.35 милиарда евро отгоре за годишни такси по картите си. От друга страна, няма доказателства, че търговците са прехвърлили дори част от намалените обменни такси на крайния потребител под формата на по-ниски търговски цени за стоките и услугите, които са продавали. Подобна ситуация кара и потребителите да преминат от електронни плащания към по-непрозрачни и несигурни начини на плащане като парите в брой.

    Представете си, че повечето български потребители престанат да използват разплащателните си карти и започнат да пазаруват само кеш. Какво би означавало това, да кажем, за един онлайн магазин за дрехи? Значителен спад на продажбите, тъй като не можем да плащаме онлайн в брой, както и по-несигурни покупки предвид факта, че ще има по-малко инвестиции в подобряването на сигурността и предотвратяването на измами.

    Ако таксите за обмен не съществуват, има опасност правителствата да изгубят приходи, тъй като икономиките ще се върнат към кешовите плащания, които са много по-скъпи, по-малко прозрачни и по-несигурни. А държавите с повишена употреба на пари в брой обикновено имат по-голям дял в сивата икономика.