Във времето на новите технологии все повече, стане ли дума за търговия, съзнанието ни все по-често прави връзка с онлайн пазаруване и електронна търговия. Само преди няколко години електронното пазаруване беше екзотична подправка и малцина се хвалеха, че пазаруват в интернет. Днес въпросът за бъдещето на този тип търговия не стои на дневен ред. Онлайн пазаруването твърдо е доказало своето бъдеще и сега основният въпрос е кога и как то ще стане фактор в търговския стокообмен, който оказва, надявам се, положително въздействие на икономиката на страната.
Къде сме днес?
Онлайн пазарът в днешни дни е натрупал сериозна маса от потребители, която е на път да премине критичното ниво. В тази връзка бих искал да цитирам данни от някой проучвания върху този сегмент, които подкрепят тази теза. Според Gemius, които от години мерят българското онлайн пространство, потребителите пазарували онлайн са повече от 60%. Според друго проучване, извършено от агенция Прагматика по поръчка на Digitribe*, повече от 15% от интернет потребителите в България са декларирали, че редовно пазаруват онлайн, а тези които пазаруват спорадично или в единични случаи са над 55%. Пак според това проучване най-активни са младите хора. Повече от 19% от интернет потребителите на възраст между 19 и 25 г. и още почти 21% от тези между 26 и 35 г. пазаруват често през интернет. При следващата възрастова група - между 36 и 45 г. - процентът на често пазаруващите онлайн е 17.7%. Данните сами по себе си показват огромния потенциал на електронната търговия. Разбира се не всичко е идеално и редица трудности съпътстват развитието на онлайн търговията. Тези трудности се отнасят както към купувачите, така и към продавачите.
Купувачите...
Според редица данни повече от половината население на България е онлайн. Въпреки това съществува качествено разделение в онлайн потреблението между големите градове и малките населени места. Не е тайна, че основната част от онлайн потребителите е концентрирана в София и големите градове, а потреблението намалява пропорционално с размера на населеното място. Да, но точно малките населени места са един голям потенциал за електронна търговия, защото точно те страдат от липса на всякакви магазини. В редица анкети купувачите дават оценка на онлайн пазаруването и тяхната мотивация за неговото използване. Интересното е, че някой от отговорите дадени като мотивация, се появяват и в отговорите за демотивация.
Една част от потребителите казват, че доставката до дома или офиса е една от причините да пазаруват онлайн. За други пък цената на доставката в някой случаи е висока и точно това ги демотивира. Трети споделят, че онлайн могат да следят за промоции и намаления, и това ги мотивира. Веднага се появява и контраотговор, че офлайн магазините често правят намаления, а онлайн магазините - не (или поне не в такъв размер). Леснотата да обиколиш няколко онлайн магазина за съвсем кратко време мотивира, липсата на поглед върху цялата стока (за да разгледаш онлайн магазин трябва да превърташ доста страници) демотивира.
Онлайн търговията е свързана и с редица несъвършенства и неуредици за купувача. Онлайн магазините не винаги си дават труд да опишат продаваните от тях стоки. Много често е трудно да бъде намерена информация за собственика на магазина или каквито и да било контакти с него. Разбира се ползите за купувача са преобладаващи и това очертава една цветна картина изпълнена с надежда за продавачите.
Продавачите... Независимо, че стартирането на онлайн бизнес изглежда доста по-лесно и евтино от стартирането на офлайн магазин, по пътя на продавачите има не малко тръни. Изборът на софтуер за електронна търговия е основен фактор в електронната търговия. Малките и средни търговци поради липса на достатъчно средства са принудени да избират между безплатни или готови решения със сравнително ниска цена. Тези решения на първо време вършат необходимата работа, но при едно разрастване на бизнеса започват да са крайно недостатъчни.
Като имаме предвид, че един онлайн магазин освен основната цел да продава стоки, трябва да има и редица скрити качества, които подпомагат работата му – връзка със складови програми, връзка със софтуер на куриерски компании, който изчислява стойността на доставката, система за лоялност, система за проследяване на интереса и желанията на купувачите, система за разпращане на промоционални оферти и други подобни, изборът на прохождащият онлайн търговец не е особено голям. По мои наблюдения няколко български компании предлагат подобни решения на българския пазар, като разработеният от Мирчев Айдиъс – Summercard, е може би най-близо до повечето от горните условия. Големите търговци от друга страна могат да си позволят да разработят собствени решения, които напълно да удовлетворят техните нужди, което веднага ги поставя в по-изгодната позиция спрямо малките търговци.
Много често срещам онлайн търговци, които смятат, че след като са направили онлайн магазин само трябва да стоят и да чакат купувачите. На повечето от тях е трудно да се обясни, че купувачите първо трябва да разберат за тях и след това евентуално ще се появят. Инвестицията в реклама и оптимизация за търсещи машини стряска повечето търговци, но тя винаги води до един резултат – повече клиенти. Търговците задължително се сблъскват с купувачите и носят отговорност за неща, които невинаги зависят от тях – дефектни продукти, закъснели или загубени пратки, поръчани но непотърсени пратки и тн. Въпреки това, преимуществата които им носи онлайн търговията пред другите търговци на офлайн фронта са много повече и всичко това си заслужава.
Разплащанията...
Друг странен феномен на българския онлайн пазар е плащането. Което рядко минава по дигитален път. Въпреки че развитието на пазара показва постепенно обръщане на тази тенденция. И все пак, по данни на Gemius 50% от онлайн потребителите предпочитат да плащат офлайн - иначе казано с наложен платеж, защото предпочитат първо да видят стоката, преди да платят за нея. Според Pragmatica 33,2% от потребителите на интернет обаче твърдят, че харесват идеята за плащане през интернет. Най-активни от тях са тези между 26 и 35 години - близо 45% от тях са на мнение, че електронните разплащания са нещо положително. След тях се нареждат една идея по-възрастните - между 36 и 45 години - 43% от тях харесват идеята да плащат онлайн. И въпреки това, само 25,3% от потребителите на интернет твърдят, че плащат редовно за стоки и услуги онлайн. А над 46% казват, че никога не са плащали онлайн. Оксиморонно, нали?
Все пак, картовите оператори като Visa и MasterCard не спират с усилията си да обучат хората да използват продуктите им по същите причини, които електронните търговци посочват за свои предимства: да плащаш с карта е бързо, лесно и удобно. Няма нужда да се притесняваш от наличието на пари в брой в себе си и всички негативи произтичащи от това. Въпреки тези факти обаче, все още има хора, които правят т.нар. window shopping онлайн - гледат в интернет и избират, след това прилежно отиват да най-близкия до избрания офлайн магазин банкомат, изтеглят парите в брой от кредитната си карта и плащат за избраната стока.
Глобализацията е факт...
Интересни времена за търговията настанаха с навлизането на новите технологии. Българският купувач вече може да пазарува не само в България, а и в чужбина. За много кратко време лъснаха надценките , които някой магазини прибираха от злощастните купувачи. Изведнъж се оказа, че ако си купиш нещо от Италия и ти го доставят до входната врата излиза в пъти по-евтино, отколкото ако отидеш до магазина и го купиш оттам. Фирмите, които се занимават с доставки от чужбина се множат, което означава, че българите пазаруват доста сериозно от чужди онлайн магазини. От една страна това е добре, защото на българския пазар се появяват конкуренти от чужбина, което спомага за регулацията на цените. От друга страна доста сериозно количество пари излизат от България и се вливат в икономиките на други държави. Само времето ще покаже дали родните търговци ще удържат фронта. Глобализацията е факт, който променя манталитети, намерения и статукво. Всички ние трябва да се съобразяваме с него.
