Глуха, но с чуващ ум. Урок по емпатия.

За първи път в България се прави аудио (+ видео) подкаст с не-чуващ човек и с жестов превод. 

Нейната история кара всеки от нас да се замисли. С какво се сблъскваме в живота? Кое разпознаваме като проблем? Колко сериозни са пречките, които си слагаме? А оправданията, които намираме?

Аз го наричам урок по емпатия. Да го направим заедно сега!

Запушете силно ушите си.

Представете си, че дори не усещате вибрацията на гласа си. Нямате костна проводимост. Не можете да бъдете слухово протезирани, заради липсата на остатъчен слух.

Имате всички предпоставки да отбягвате хората, защото комуникацията е трудна. Можете да се изолирате, капсулирате…

Можете да научите жестов език и да разговаряте така само с други глухи хора. Можете да сте жертва на обстоятелствата. Може да не си намирате работа, защото има стереотипи и нагласи спрямо хората със специфични нужди. Може да не опитвате нови неща.

Може да не дадете живот след себе си, защото приемате света за враждебен и искате да предпазите неродените си деца. Може да сте обиден. Може да не се усмихвате често…

Но Янка не е нищо от това.

Тя е предприемач. Общува. Общува активно. Заедно със съпруга си (също не-чуващ) имат фирма за мебели. И клиентите понякога дори не разбират, че тя е глуха.

Ако разберат – не вярват и понякога я „изпитват“ Тя говори. Въпреки, че не усеща и чува гласа си. В много усърдие е свързвала буквите с постановка на устата, езика – целият артикулационен апарат.

Тя чете по устни. И пита, ако не разбира. Чете и като изписваш думите във въздуха. Тествах я. С нови думи, които не знае. Тя иска да знае. Тя пита много. Любопитна е. Иска да учи нови неща. Иска да прави нови неща. Иска да се научи да пее. Тя не е оставала без работа. Въпреки стереотипите. И помага на други хора от глухата общност да намират работа.

Тя е майка. На 2 чуващи деца. Тя пише, рисува и много, много се усмихва…