В най-светлите дни на годината, когато всички вече сме отпуснали възела ви срещаме с двама души, които излъчват невероятна сила и енергия, дори само като четете следващите редове. Те имат невероятния шанс да кажат, че са сбъднали мечтата си...Искрено вярваме, че ще можем да пренесем към вас тяхната позитивна мисъл. Срещаме ви с Ирина и Петър Горялови.
Сигурно единици са хората, които могат да напуснат добрата си престижна работа, която осигурява и добро заплащане, и да тръгнат са гонят мечтата си. Петър Горялов обаче избира именно това предизвикателство. Неговата спътница в живота, Ирина, също предприема тази голяма крачка. Шест години по-късно те не съжаляват дори за секунда. Напротив щастливи са с това, което правят. А то е уникално за България - те са първите, които предлагат услугата коучинг за лидери, създавайки фирмата си DreamersDo Ltd. Един безкраен тунел, изпълнен с много препятствия. Миналата година те печелят Наградата на президента на Международната коуч федерация (ICF President’s Award) за тяхното лидерство и принос към развитието на коучинга и ICF. Това е една от двете най-престижни награди в света, които ICF присъжда ежегодно и за тази не се кандидатства. Връчването на отличието е прецедент, тъй като за първи път тя се дава не на един коуч, а на двама и то на семейство професионалисти. Те са и първите неанглоезични носители на наградата.
Когато се събират за да създадат семейство, Ирина споделя, че има банков кредит. Петър казва, че също има. Ирина притеснено пита към коя банка, а той отговаря – „Към себе си!”. Петър, който тогава работи в НР, продава апартамента си, за да може да може с парите да продължи да учи и да усъвършенства това, което е на душата му. В един късен следобед, те за първи път пред мен разказаха собствената си история на предприемачи.
Петър - Знаех за лидерството, усещах, че то ще е много важно за следващия етап на развитие на бизнеса и обществото през идните 10-20 и повече години. В HP Саша Безуханова като изпълнителен директор имаше коуч и това допълнително ме провокира да се заинтерeсувам от коучинга. През 2004 г., когато ме наградиха сред едни от най-успешните търговци на HP в света, имах възможността да срещна Карли Фиорина (бел. ред – тогава CEO на HP). На церемонията в Канкун, Мексико, тогава тя ни каза: «Вие сте най-добрите, но остава да прескочите една последна стена – тази вътре във вас». Това ме накара да се замисля. За да илюстрира това, на церемонията тя бе поканила и Ерих Вайхенмайер - единственият сляп човек, който е загубил зрението си на 13 години и след това като преодолява отчаянието, решава да приеме фактите такива каквито са и покорява 7-те най-високи върхове в света. Той разказа своята история, с която е искал да даде надежда на много слепи хора, че всеки може да допринесе с нещо на този свят. Замислих се, че изпълнието на квотата и постигането на цифрите, всъщност е нищо, в сравнение с това да направиш нещо, с което да дадеш надежда на много хора. Четох и доста материали за лидерството. Тогава в компанията беше много тежко, защото течаха огромни сливания и аз буквално търсех начини за физическо оцеляване.
Пращаха ни на много и скъпи обучения, но накрая учебните материали бяха от едната страна, а от другата – беше пряката ми работа и предизвикателства. И двете не бяха свързани. Имах нужда от подкрепа в самия процес на постигане на целите, в пряката си работа, търсех нещо като коуч, но в България нямаше. И тогава вместо да чакам обучения от корпорацията и да минавам през всички нива, реших да тръгна сам по път, който вътрешно усещах, че е верен, но не го виждах реално. Огромен страх беше да напусна HP. Аз живеех в света на корпорациите и изведнъж оставаш на улицата и се чудиш какво става? Но най-вече ме вдъхнови това, че ще уча от хора в Калифорния, които подкрепят лидери в Силициевата долина. Работейки в сферата на технологиите, виждах, че там всичко е ясно, но това, което ще бъде трудното в бъдеще, е да разберем, как човек ще се адаптира към тази бясна скорост на технологиите.
Ирина – Днес все повече мениджъри и лидери осъзнават, че те плащат на хората най-вече за да мислят. Въпросът е, че много са малко училищата, университетите и МВА програмите, където ни учат да мислим, да бъдем отговорни, да вземаме решения. За лидерите днес е ключово да знаят и да разбират как да ангажират хората в своите екипи – не само ума им, но и сърцето и волята им. Ако се замислим: кое е това, което е създало Силициевата долина? Не технологиите, а хората!
Петър – През 2006 г. ходих до Пало Алто и видях гаража, от който са тръгнали - Уилям Хюлет и Дейв Пакард. За първи път разбрах от табелата до гаража, че всъщност това е просто родното място на HP, a “родното място на Силициевата долината”. Тогава се запитах кои са мислите и идеите, които могат да допринесат един продукт или услуга да се развият до световно ниво? Какъв е процесът, при който от човешката мисъл да се достигне до създаването на конкретна организация, продукт и услуга, които да носят изключителна стойност на много хора и организации по света? За мен това изисква именно лидерство. Този гараж ми даде много сила да мисля, че в България може да се създадат организации, продукти и услуги от подобен мащаб. От една страна, лидерството е да създаваш една устойчива организация, от друга страна може да е просто да те изслушам и с това да позволя в разговора ни да се роди една много малка идея, която след това да се разрастне и да се превърне в иновация. Какво би бил светът без Стив Джобс, Бил Гейтс, Хюлет и Пакард и още няколко души? Те със своята дейност и услуги са променили средата около себе си? Да, не е нужно всеки да става Бил Гейтс. Може би е достатъчно да променим нещо в своята компания, т.е. всеки има потенциала да промени средата си и да бъде лидер.
Ирина – Можем да го кажем и иначе – лидерство е да построиш дворец в пустинята, да създадеш нещо там, където не го е имало и дори е било невъзможно да го има. Но ти трябва лъч, който да ти помогне да минеш през всички иглени уши по пътя. Този лъч е страстта – кое е това, което истински те пали? Лидерство е да направиш нещата по коренно различен начин, който е по-добър за всички. Въпреки, че хората могат да ти казват – „ами ние винаги така сме го правили”. То е и да приближиш едно по-добро бъдеще към днешната действителност - да превръщаш визията (или т.нар. невъзможна цел) в реалност. Всеки има талант в нещо, което другият го няма. Ако се фокусира върху негои пресечната точка между страстта и нуждата на пазара, там ще открие мястото, където се раждат парите.
Петър – Всеки трябва да си отговори на няколко въпроса: Кое ми е страст? Това е въпрос за сърцето. В кое искам да съм най-добър, дори и в света? Но не от мястото на амбицията и егото, а да изразя максимално себе си и компанията – това е въпрос за ума. Третият въпрос е: кое е това, което клиентите имат страст да получат, за което да платят? Това е въпрос за тялото (за парите). Така можете да интегрирате в бизнеса сърцето, ума и тялото, за да извлечете идентичността и уникалността на компанията си.
Ирина – Ако искаш да си наистина добър в нещо, не може да си всичко за всички - да си всичколог. Когато дойде клиент и поиска от теб нещо, което ще те отклони от фокуса ти, е адски предизвикателно да кажеш „не” и да върнеш човека, който е готов да ти плати. Особено, в момент, в който имаш нужда от пари. Но това е нещо като тест: ти наистина ли си готов да направиш това, което говориш, и да следваш фокуса, който си избрал? Това никой не ти го казва – нито колко е трудно, нито как да го направиш и да преминеш през него. Въобще преди шест години си нямахме и представа какво ни очаква... Но научихме, че това е пътешествие, което може да пропътуваме не с борба, а с повече грация.
Преди шест години работех в една английска ПР-компания и ми предлагаха вече партньорство, подготвяха се договори. Бях затънала в работа до уши. Тогава Петър ми помогна в няколко ключови за мен ситуации с коучинг. Аз не съм човек, който обича да му казват или да го съветват какво да прави. А през коучинга изведнъж видях как отстрани могат да извадят навън собственото ти решение и много се запалих. С времето започнах да разбирам, че лидерството не е някакви “меки умения”, а е най-твърдият капацитет, който можем да развием у себе си като хора и професионалисти, и това да има пряко влияние върху финансовите резултати на компанията. Всъщност “организации” и “системи” сами по себе си не съществуват. Хората правят организацията и системата и ако тези хора не са осъзнали ролята си на лидери и не практикуват лидерство, то тогава всичко в тези организации или в “системата” куца. Ако лидерството липсва в едно училище, болница, в компания или в държавата, тези структури ще действат с твърде ограничен капацитет. Осъзнах, че лидерството и коучинга ще са ключови в управлението в следващите 20 г. – усещах ги като огромна вълна, която се задава в света. И си казах: “Сега какво искаш – да чакаш тази вълна да те залее или да я хванеш и да си част от пътя.” Напълно ирационално отказах договора с ПР-агенцията. Някои хора казваха: “Какво е това коучинг по лидерство за изпълнителни директори? Има ли въобще пазар за него?” Умът ми не знаеше, но вътре в себе си знаех, че това е правилното решение – усещах го със сърцето си.
Петър – Трябва обаче време, за да узрееш. Трябва и време да натрупаш знания. И сякаш всичко си има свой правилен момент да се случи. В един момент усещаш, че е време да направиш следваща крачка. А най-често, че просто не можеш да НЕ я направиш. Предприемачеството е онази част, в която ти създаваш нещо ново и добавяш нова стойност към своите клиенти. Лидерството включва това и добавя управлението на себе си и екипа, който върви към дадена визия в рамките на една система. Т.е. как ти докато създаваш стойност израстваш като човек и лидер и как от своя страна изрязаваш и проектираш това обратно в продуктите, услугите и организацията, които предоставяш. Когато започвах, нямахме нито система, нито знаех как да управлявам себе си, нито екип. Имах само страст и визията, че си представям в България повече компании, които изграждат устойчив ръст чрез лидерство, което вдъхновява.
Ирина – Лидерство е човек да създава средата, а не да се ръководи от нея. Понякога в България имам чувството, че да се ръководя от средата, означава да си изкопая един изкоп 1 на 2 метра и да легна да чакам. Но кой иска такъв живот? И сега продължават да ни питат „Има ли пазар за коучинг в България?” Ако си бяхме задавали този непредприемачески въпрос, сигурно никога нямаше да започнем. Всъщност, именно защото нямаше, затова и тръгнахме по този път. Мисленето ни винаги е било: „Няма такава услуга и пазар и затова ще ги започнем. За момента няма такава осъзната нужда, но аз мога да направя, така, че повече хора да я осъзнаят”. Това постави на ежедневно изпитание първоначалния ми ентусиазъм и вярата ми в себе си, в идеите ми и доколко мога да ги задържим горящи през предизвикателствата във времето. Неведнъж е имало случаи, в които не съм виждала път напред.
Въпреки предизвикателствата, всяка стотинка, която вече е шестцифрена сума в евро, сме инвестирали в себе си. Искали сме да разберем това, което е ключово за работата ни – фината човешка динамика на ниво човек, екип и организация в детайли и то от хора практици и майстори, които прилагат в бизнеса това, което “преподават”. За да подкрепяме управители, които искат да превръщат визията си в реалност, един курс въобще не стига. Изисква се целенасочено учене, инвестиции и практика на непрекъснато усъвършенстване. И нищо от това не става бързо.
Когато работиш с един изпълнителен директор, привидно работиш само с един човек, но на практика работиш с цялата система. Това е много комплексно, нееднозначно, има много невидима динамика и, ако искаш да си добър, е нужно да разбираш от много неща – от бизнес, от екипна и организационна динамика, от това как едно движение на този човек може да задвижи екипа и цялата система в дадена посока, кое е точното нещо, от което този управител има нужда, как да го провокираш, за да изрази себе си по начин, който да увлече хората и да постигне резултати? Коучът не бива и да забравя, че винаги коучва до тавана на собственото си развитие и възможности. Петър - Аз никога не съм си мислил, че мога да създавам услуги и продукти, че мога да правя иновации, но с годините съм изграждал увереността, че като човек съм способен да създавам иновации. Реализирали сме над 180 иновативни идеи, някои от тях на световно ниво. Една от тях е, че започнахме да провеждаме първите в България работни формати Executive Circles (работни маси) – за изпълнителни директори, собственици и инвеститори. Проведохме такива между управители от различни индустрии, в една корпоративна група, в рамките на дадена индустрия, както и между бизнеса и правителството. Уникално е да се види как като се създадат условия за истински автентичен диалог хората започва да намират решения и да създават стойност за цяла държава. В момента практиките и знанията в областта на бизнес управлението и лидерството, се променят тотално, защото след технологиите, следващият фактор е човекът.
Ирина – В света коучинга се развива като професия, но също така и като новия мениджмънт в 21 в., както го нарече “Файненшъл таймс”. Все повече компании започват да изграждат т. нар. коучинг култура – т.е. хората се стремят да водят честни разговори, са ангажирани и печелят доверието си един на друг. С времето тези екипи натрупват качествено нов капацитет да постигат и най-невъзможните си цели. Сега ситуацията в бизнеса е следната - хората имат много идеи, но не ги изказват, те не смеят да отидат при шефовете си, а в това време шефовете не знаят как да изкарат на бял свят идеите на хората. И не е проблем само в България, а е световен проблем. Това е предизвикателстово и в същото време следващата възможност. При нас често идват управители и казват: “Как да направя хората в компанията ми предприемачи?” Преди да искаме другите да са предприемачи, първо ние самите трябва да сме такива. И това е валидно за бизнеса и за всичко в живота. В компанията, ако лидерът иска хората му да изпълняват целите си, но не по задължение, а защото искат, първо е нужно той да води с личния си пример. Второ, добре е да установи кои са хората, които влизат в неговия напредничав “боен” екип – тези, които са готови да минат през огън и вода и искат да създават и разработват пазара и да дърпат компанията напред, но и самите те да се развиват? Не е нужно това да са 10 души. Понякога и 2-5 качествени и сърцати човека стигат. Когато установи кои са тези хора, всеки управител е нужно да инвестира в тях – време, усилия и естествено, пари, за да развие капацитета им да пробиват напред. Ако очаква те от само себе си да си знаят, това може да му излезе доста скъпо.
Петър – Технологиите карат бизнеса да се задъхва днес. Следващото нещо е човекът – той да не е черна кутия за теб, а да знаеш как да задвижиш и изразиш себе си, как да вдъхновиш екипа да реализирате иновации по пътя към дългосрочна визия, която да превръщате ежедневно в устойчив бизнес. Това ще е динамиката в бизнеса в следващите 20 години. За тази цел трябва да можеш минаваш през следните 4 бариери (съгласно лидерски модел на Ото Шармър, практик и старши лектор в университета MIT). Първото е да спреш да въртиш „плочата” на ума – “Да, да, това го знам”, “Това винаги сме го правили така”. Второто е да овладееш собственото си осъждане – мисли от рода на „Това няма да стане”, “Това е невъзможно”, “Ще го направим като преди”. Третото е да владееш сърцето си – да овладееш цинизма – своя и на хората: “Кой, бе, ти ли?” или “Аз тоя го знам, с него сме ходили в едно и също училище, знаеш ли колко смотан беше” и т.н. Т.е., ако някой ти се изсмее – да не се откажеш, ако ти кажат, че точно ти няма да променяш пазара и света, да продължиш. Четвъртото, което е нужно да овладеем е страхът – да не загубиш работата, бизнеса, че може да фалираш, да не те изоставят близките. Ако човек, особено ако е на лидерска позиция, не умее да овладява тези състояния и да побеждава тези четири врагове, ще му е много трудно да управлява, да прави иновации и въобще да е лидер.
Ирина – Работата на предприемача и на лидера е много уязвима – с всяка иновативна идея, с всяка смела крачка той трябва да е готов да умира и да оживява отново. Но това те кара да се чувстваш буден и по-жив от всякога. Лидерството и предприемачеството са за това да падаш и да ставаш много бързо! Или докато падаш, вече да си с мисълта как ще станеш!
Какви са вашите напътствия за 2013 г.? - Пожелаваме на отдадения и сърцат екип на "Твоят бизнес" и на читателите първо да сте здрави, обичащи и обичани! Късмет е, когато подготовката и възможността се срещнат, т.е. ако има възможност, но не сте подготвени - лош късмет; ако сте подготвени, но няма възможност - пак лош късмет. Затова от сърце ви пожелаваме куражлийски да гледате страховете си в очите, да правите поне по едно нещо на ден, от което ви е страх, и да вярвате в себе си. И така стъпка по стъпка да се приближавате към вашата голяма, дръзка и невъзможна мечта! Коя е тя?
интервю на Ина Георгиева
