Г-н Радев, Пловдивският панаир е най-голямото изложение у нас. Как оценявате състоянието на българските МСП през призмата на участието им на панаира? - Нека да не прозвучи много оптимистично, но през последните години при нас се случва нещо, което може би вече е тенденция и показател за развитието на бизнеса. През 2004 г. имаме ръст от около 40% на българските фирми-участнички, най-вече в отрасли като хранително-вкусова промишленост, селско стопанство, винарски сектор. Това е в пряка връзка с предприсъединителните програми и фондове. Българските фирми получават средства по програми, създават нови производства, една-две години се лутат, след това вече тръгват на горе и искат да се промотират. В същото време западните компании, знаейки за тези програми, идват тук с нови технологии и машини. Получава се връзка между българските предприемачи, които искат нови производства и западните, които предлагат машини, техника и технологии. Фактът, че фирмите вече сключват 3-годишни договори за участие в изложенията, а местата са отеснели и има нови участници, говори че българският пазар се развива много добре. Другото хубаво нещо е, че неправителствените организации, асоциациите на хлебопроизводителите, на месопроизводителите, на млекопроизводителите, сдруженията в областта на текстила, на машиностроенето са вече тук. Те са отрасли, които в последните години бяха в процес на реорганизация, а днес участват и то колективно. Това означава, че тези, които са погледнали сериозно на своя бизнес и са успели да се ориентират в трудната макросреда, имат самочувствието да се показват. Не смятате ли, че българските изложители ще намалеят след 2007 г., имайки предвид високите европейски стандарти, които те трябва да покрият? - Напротив, мисля, че ще участват още повече фирми. Защото всеки, които е рискувал да вложи средства в своето производство, няма да се откаже лесно. По-скоро ще има окрупняване, и ако сега 5 фирми се представят на площ от по 20 кв. м, или общо 100 кв. м, тогава може би три фирми ще бъдат на площ от по 150 кв. м. Малкият и средният бизнес ще вървят към сдружаване с общи търговски марки, с обща политика, с обща стратегия. Не случайно казах, че тези сдружения вече се превръщат в наши основни партньори. Смятате ли, че ще има фирми, които ще фалират след 2007 г.? - Ще фалират онези фирми, които разчитат на временната конюнктура, както беше, т. нар. куфарна търговия, преди 5 години. Тогава процъфтяваше един базар, едно договаряне, имаше 3-4 палати само с търговци на дребно. Пролетният панаир, в който има такива договаряния, задържа едно ниво, а няма бурно развитие. Това говори, че все повече компаниите, които не се ориентират в новостите и ноу-хау, ще вегитират по-дълго време. Хубаво е да говорим, че ще излезем на европейските пазари. Примерът от Гърция обаче показва, че малките работилници свиват своя периметър и не е необходимо да отиват на западните пазари. Достатъчно е да се предлагат качествени услуги и стоки. Големите, силните, мощните, ще направят джойнт венчър, ще излязат на чуждите пазари, но малките имат шанса да бъдат на нашия пазар, което не е песимистично. Скъпо ли е за една малка фирма да участва на Пловдивския панаир? - Панаирният бизнес е много скъп. Ние обаче сме разработили система от преференции за българските фирми. Когато те искат да учас-тват колективно, правим още отстъпки. Сключихме договор с HVB Bank Biohim за кредитиране участието на фирми, като предложихме това и на други банки. Ако ние сме гъвкави, което сме доказали, и ако бизнесът също е гъвкав, а той винаги е такъв, има начини да се намали финансовата тежест. Бяхте на откриването на световното изложение Експо 2005 в Аичи, Япония. Как японците приемат страната? - Световните изложения, които се провеждат на пет години са нещо уникално. Това не са търговски панаири, а на тях маркетингово се представят самите страни. Те са имиджови изложения, в рамките на които всяка страна се стреми да представи своите традиции и нови технологии. В Япония страната ни е много известна, особено с натуралното кисело мляко. По време на изложението в Осака през 1970 г. то бе представено за първи път пред японците. От тогава до сега 38% от пазара там държи корпорацията "Мейджи Милк", която основава цялото си производство на българското кисело мляко. Затова на изложението тази година те очакваха от нас нови продукти. Ние се спряхме на българското вино, мед, билки, минерална вода, киселото мляко. Акцентът обаче е розата, гюлът, който е уникален. Решихме по този начин да изградим мост между минало, настояще и бъдеще, като целта ни е да наложим гюловото масло. Оттук произтече и цялостният дизайн на нашия павилион, който е от най-малките на изложението. Опаковахме го с един фототапет на българска гюлова градина и се получи нещо уникално. Ефектът е наистина голям и смело мога да твърдя, че успяхме да докоснем някаква струна в душите на японците. Другото ни предимство е, че се намираме в центъра на изложението, където са и централно-европейските страни. Специално Георги Торнев направи филма за България. Имаше ли посетители още в първите дни? - Да. За първите дни през нашия павилион са минали средно между 10 и 12 хил. човека. Националната японска телевизия - Ем Ейч Хей, първо направи представяне на българския павилион, след което излъчи второ предаване в деня на откриването, а по-късно осъществи и пряко включване от павилиона през деня. Имаше дегустации на български ястия, които определено допринесоха за големия интерес. Местната телевизия в Нагоя организира състезания от студиото и нашия павилион. Мисля, че механизмите на рекламата започнаха да работят в наша полза. Най-хубавото е, че България ще се популяризира още повече, като се надявам тези продукти да пробият на японския пазар. Как японците приемат българската роза? - Повечето хора си мислят, че когато се каже rose oil, това е някакво масло. Те не могат да си го представят, тъй като и цветът му е тъмен, а не е розов. Когато обаче усетят аромата, който се носи от целия павилион и видят малките парфюмчета, които сме направили, разбират за какво става въпрос. Трябва да им се обясни, че розовото масло е в основата на световната парфюмерийна индустрия. Европейците са запознати с розовото масло.
