Въпреки динамичния ръст, оценен на 5.1% през 2013 г., и подобрените вътрешни основи, рисковете в развиващите се страни не са изчезнали напълно, а са променили формата си, коментират специалистите от Кофас. В политически план напрежението се изостря, както се вижда от протестите в Северна Африка и Близкия Изток, а също и в Русия и в Индия. В икономически план се наблюдава ръст на протекционистичните мерки. Във финансовата сфера е налице значителен ръст на банковите кредити за частния сектор, което поражда опасения от кредитни балони, в частност в Азия.
От тридесетте изследвани развиващи се страни от застрахователя на кредити, регионите на Северна Африка и Близкия изток се отличават съществено както по отношение на възможностите за натиск, така и по наличие на инструменти за промяна. Анализът показва постоянния характер на риска от нестабилност в региона, особено в случаите, когато революционните режими са се оказали неспособни да отговарят на нуждите на гражданите в страната, които са ги овластили.
Нигерия, Русия, Казахстан и Китай показват степен на неудовлетвореност, която е по-висока или равна на тази в Тунис и Египет, но с по-малко инструменти за промяна. Тази ситуация ограничава тяхната възможност да преобразуват неудовлетвореността в радикална политическа промяна. Масовото прибягване до ограничителните мерки може да доведе до по-дълги забавяния на плащането за вносителите, както и до повече бариери за навлизане на компании, изнасящи за тези страни. Докато в световен мащаб ефектите засега изглеждат ограничени, очаква се те да се задълбочат на фона на увеличаващото се международното разделение на производствените процеси с отрицателно въздействие върху компаниите по цялата верига. В допълнение, това е тенденция, която е вероятно да повлияе повече на европейските страни, търсещи динамични възможности за растеж през период, когато търсенето на вътрешния пазар остава сравнително ниско. Експанзионистичните монетарни политики, наложени в развиващите се икономики от кризата през 2008-2009 г. и пропуските в контрола на регулаторните органи генерираха устойчив растеж при банковите кредити, до момента, когато се оформиха кредитните балони.
Въз основа на обобщаващия показател за кредитни балони, който сравнява нивата на кредитните запаси и нарастването на кредитите, Кофас оценява, развиващата се част от Азия като регион с най-висок риск (Малайзия, Тайланд и в по-малка степен Корея, Китай и Тайван). Тъй като кредитните запаси към частния сектор в други страни не са толкова високи, те продължават да се увеличава бързо. Чили, Турция, Русия и Венецуела също преживяват (или са много близо до) кредитен бум.
