Спомняте ли си кога за последен път написахте текст на ръка на лист? Сигурно вече губите и скорост, ако ви се наложи да пишете повече от три изречения. А на компютъра много хора имат завидна скорост на бравурен пианист. Да не говорим, че на някои българи е по-лесно да комуниникат на английски по мейлите. В седмицата на славянската писменост решихме да разговаряме с издателят Панайот Първанов, който вече повече от 20 години е в бизнеса с книгите.
Г-н Първанов, какъв празник за Вас е 24-ти май? - 24 май преди всичко е празник на духа. Но не на духа изобщо, а на онзи, който обединява последователите на славянската писменост и култура. Това е един ден, в който всеки българин не е зле да си даде сметка, че оцеляването ни като нация и нашият духовен просперитет се дължат в немалка степен на принадлежността ни към славянството в най-общия му смисъл - език, култура, традиции, духовно наследство и т.н.
Колко често днес Ви се случва да пишете на ръка? - С всяка следваща година все по-рядко, да не кажа инцидентно. На ръка вече добавяме само бележки, корекции и все още се подписваме под документи. А беше време, когато мисълта ни вървеше много гладко само, когато се пишеше на ръка. Масово пишехме и на машина. Аз имах три машини: на кирилица, на латиница и на гръцки. Спомням си, че при двуезичен текст се налагаше да сменяме и напасваме листа към другата машина. Нанасянето на корекции предполагаше най-често преписване на целия лист. В началото на 90-те дойде компютърът. Навлизането на компютъра у нас съвпадна със старта на свободното книгоиздаване и печат. Без компютър лично аз не само не бих успял, но и не бих се захванал с книгоиздаване. Първата ми книга "Гръцки език самоучител в диалози" я писах на ръка само около два месеца, а наборът, форматирането и редактирането ни отне около година, защото откривахме едновременно и тайните на компютъра.
Дали пазарът не започна да се пренасища с книги. Има ли кой да ги чете? - Скоро споделих пред ваши колеги, че на книжния пазар се откроява едно абсурдно разминаване между засилено предлагане и по-ограничено търсене. Даваме си сметка, че регулирането му е един чисто пазарен процес. Пренасищане е силно казано, по скоро ставаме свидетели на огромно разнообразие от заглавия и жанрове. От друга страна издателите станаха особено бдителни и подозрителни към бързия успех. Тиражите са малки, а доста от тях имат имат чисто проучвателна цел. Реализирането им се разтяга все повече във времето. Само преди десет-петнадесет години нашумели заглавия достигаха дори стохиляден тираж, докато сега повечето книги не надхвърлят хиляда броя. С годините първоначалният неутолим глад за печатно слово постепенно затихна, а четящата аудитория се свива все повече.
Смятате ли, че цените на книгите са достъпни и дали това не е една от причините за по-слабото търсене? - Цените на някои книги са напълно достъпни, на други - не. Цената е комплексен резултат от качеството на продукта и хартията, от политиката на издателя, разходите, размера на тиража, вложените средства за реклама, заплатените авторски права и други. Казано най-накратко смятам, че по-скоро доходите ни изостават, отколкото книгите поскъпват. Слабото търсене е комплексен резултат и не може да се обясни еднозначно. Тук се фокусират като под лупа и влияят в различна степен фактори от типа на икономическата и духовна криза, девалвацията на образованието, доминирането на материалните ценности пред духовните, бавното, но сигурно изместване на печатните от виртуалните носители. По иронията на времето компютърът, който като съвършена "пишеща машина" и незаменимо средство за оформление и предпечат, създаде модерното книгоиздаване, само две десетилетия по-късно, вече като проводник на интернет и оттам безкраен източник на информация, заплашва да го унищожи. Смятате ли, че може да има държавна политика по отношение на книгоиздаването и каква трябва да е тя? - Книгоиздаването все пак е свободна предприемаческа и стопанска дейност, която се нуждае от специално внимание дотолкова, доколкото влияе формиращо на образованието, културата и духовното ни израстване. В степента обаче, в която те представляват непреходна ценност за хората, които ни управляват. Аз, за разлика от много други, не смятам, че с падането на ДДС ставката например, ще се намали цената и ще се увеличи търсенето на книгите. Мисля, че вече е късно за подобна мярка. Тя трябваше да се случи още в началото на прехода и да бъде за всички книги. Виждам неосъществената роля на държавата по-скоро в покровителствена политика спрямо заглавия, доказали своето значение и принос за нашата култура и език, за техния превод и популяризиране в Европа и света.
Издателският бизнес е труден, но след като още ви има като издателство, има защо? Каква е вашата стратегия? - Нямам нито особени тайни, нито особени заслуги. Ние сме тясно специализирано издателство. Занимава ни изключително чуждоезиковото самообучение. За мен един съвременен човек, който не владее поне един чужд език, просто не е съвременен. Стремим се да отговорим на търсенията и очакванията на възможно по-широка аудитория читатели, без оглед на образованието и целта на изучаване на езика. Полагаме усилия да представим чуждия език преди всичко като средство за свободно общуване, а не като поле за академични изследвания, като мост за бързо сближаване между хората, а не като непреодолима бариера. Покриваме и ще покриваме възможно най-широк спектър от чужди езици, без оглед непремено на печалбата, от английски до японски, през албански, арабски, фински и т.н. Когато преди няколко години започна кризата, спряхме експериментирането, ограничихме тиражите и разходите, заложихме на сигурните и доказали се заглавия в каталога си. Отказахме се категорично от кредитиране. Заслужава си да се замислим дали не е алчността онази, която в глобален аспект докара на света тежката криза, и дали не е алчността в частност най-честата причина за неуспех, некоректност и неплатежоспособност?
Какъв е профилът на днешните „четящи хора”, според Вас? - По моите наблюдения във възрастово измерение масовият читател е човек над 40 години, с добро образование и доходи над средните за страната. Аз гледам на читателите на книги като на една обособена, но неорганизирана група, да не кажа особена каста, които са обединени от любовта към книгата, от потребността от четене и вярата, че общуването с книгата ни води към нови духовни хоризонти. Четенето се възпитава и формира от подходяща мотивация. Тук нямам предвид почитателите на развлекателното четиво, които четат за забавление. Говоря за тези хора, които гледат на книгата като на незаменим фактор за своето усъвършенстване, личностно и професионално изграждане. Виждам на живо как те се опитват да заразят с това убеждение и страст и своите деца.
Какво се търси най-много на книжния пазар? - В тематичен аспект, без да правим класация, съвременният читател търси бестселърите, които нашумяват на международния и на българския книжен пазар и са обект на засилена реклама. Традиционно е вниманието му към приложната психология, справочната литература и езотеричните заглавия. Здравословното хранене и начин на живот също не са за пренебрегване сред приоритетите на българския читател. Засилен си остава интересът към детските книги, и то предимно към енциклопедичните и илюстровани издания. Не на последно място е и нашият сектор - чуждоезиковото обучение.
Как днес ще се научат децата и младите хора да четат, след като те първо се научават да работят с компютър и там попадат в световната информационна мрежа, където има всичко? - Работата с компютър и четенето са съвсем различни занимания и не бива да се смесват. Но четенето на електронна книга или на книга на хартия, е едно и също. Мисля, че младите хора са по-необременени и готови за четене от екрана. Тенденцията е за постепенно преминаване към електронни формати. В тази връзка аз нямам впечатление, че напоследък се чете по-малко. Напротив, чете се повече, но се купуват по-малко книги на хартия.
Смятате ли, че ще дойде време, когато китайският език ще стане модерен? - Китайският език, дори да стане модерен, никога няма да бъде по-лесен и по-достъпен, отколкото е в момента. Нито толкова популярен. Ние имаме разговорник на този език, с автор доц. Александър Алексиев и от беглото ми впечатление от този език мога категорично да кажа, че изучаването му е наистина едно много сериозно предизвикателство и дълък, трудоемък процес.
А промяната в българския език? Вече има чужди думи и такива от компютърния език, които трайно са влезли в употреба. Като че ли е невъзможно, а и не звучи добре да им намерим български превод... - Съвсем нормално и неизбежно е навлизането на чужди думи. Този процес не е от вчера. Езикът ни е пълен с думи със старогръцки, латински, турски и други корени. Днес те влизат предимно в компютърния ни речник и идват от английски език. На повечето от нас, дори на мен понякога, сантиментално ни се иска да им намерим подходящо съответствие в българския. Но това все по-трудно се получава. И то е лесно обяснимо - английският термин обикновено се побългарява в такъв смисъл и контекст, зад който се крие конкретна и нова компютърна операция, а неговият класически български превод има сравнително по-широко и различно значение. А на практика се получава и друго: догато се сетим, че се нуждае от превод, терминът вече се е вкоренил в езика ни и е станал част от живия речник на всеки от нас.
Панайот Първанов е военен преводач по гръцки и италиански език. През 1990 г. напуска армията и малко по-късно основава плевенското издателство "ГРАММА"
