Застрахователното проникване на база брутен премиен приход за първото шестмесечие на 2009 г. се изчислява на 2,85 на сто от БВП. В сравнение с първото шестмесечие на 2008 г. този показател бележи намаление от 0,05 процентни пункта.Това всъщност е най-точният измерител на кризата, за която говорим и пишем всички. Достатъчно е да се има предвид факта, че до миналата година средният ръст в застраховането бе винаги над 20 на сто. За да се стигне до отрицателен ръст в животозастраховането и почти нулев – в общото застраховане.
Българският застрахователен пазар все още е доминиран от автомобилните застраховки
Тази тенденция продължава и в условията на криза. Застраховките „Автокаско” с 43,0 на сто и „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” с 26,4 на сто от агрегирания портфейл на компаниите, извършващи дейност по общо застраховане, съставлява общо 69,4 на сто от премийния приход в сектора. Застраховки „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” и „Пожар и природни бедствия” имат най-голям принос в увеличението на премийния приход за общозастрахователния сектор, чиито премии на годишна база нарастват съответно с 40 672 хил. лв. и със 17 712 хил. лв.
Такава ситуация е безпрецедентна за българския застрахователен пазар
Когато се реализираше средно по 20 на сто ръст годишно, едно от главните обяснения за това беше, че у нас този бизнес „тръгва” от много ниска база. С премахването на монопола освен възникването на нови дружества с български капитал постепенно на пазара навлязоха и чуждестранни застрахователи (главно от страни членки на ЕС), а за един период от 5-6 години в редица български дружества навлязоха чуждестранни инвеститори. Данните на КФН показват, че през второто тримесечие на 2009 г. чуждестранното участие в капитала на българските застрахователни компании е, както следва: в общото застраховане страни членки на ЕС притежават 23,82 на сто от капитала, а трети страни – 9 на сто; в животозастраховането страни членки на ЕС притежават 54,64 на сто, а трети страни – 9,1 на сто от капитала. Следователно в общото застраховане българският капитал е 67,17 на сто, а в животозастраховането - 36,24 на сто.Друг важен момент за българския застрахователен пазар е постепенното (в началото) и бурно през последните няколко години развитие на застрахователния брокераж. Вече така сме свикнали с офисите и фирмите на застрахователните брокери из цяла България, че забравихме кога бе въведена новата правна уредба на застрахователния брокер и застрахователния агент, приета от Министерския съвет на 8 декември 1999 г. Днес на пазара работят повече от 280 лицензирани брокери, които „правят” близо 40 на сто от бизнеса в застраховането. И това за един период от 10 години!
Наблюдава се тенденция за повишаване на комисионните
Това важи особено за автомобилното застраховане. По принцип основен проблем за застрахователите е дали заделят достатъчно резерви за бъдещи плащания по евентуални претенции. В този смисъл високите комисионни наред с други присъщи разходи по застраховката „Гражданска отговорност”, на която всички разчитат като приток на „свежи пари”, доста „подяждат” тези резерви. Много са причините за високите комисионни, но е очевидно, че за малък пазар като нашия броят на брокерите е твърде голям (а може би и на дружествата; тук само ще спомена, че от години се очаква по-голямо консолидиране на пазара, но то все още не е факт). При ожесточената конкуренция между застрахователите един от лостовете за привличане на повече клиенти е работата с посредници, което, очевидно, се заплаща; така в определен момент се оказва, че както брокерите, така и клиентите биват „купувани” с цената на по-големи отстъпки и различни бонуси.
Застрахователите и брокерите променят динамично своите продукти и пазарно поведение
Повечето застрахователи от години са с повече или по-малко чуждестранно участие и може да се каже, че застрахователният бизнес в България и на теория, и на практика е на европейско ниво (като продуктова гама, обслужване на клиентите, рекламна стратегия, ликвидация на щети и т.н.). Много от продуктите, които се предлагат на българските клиенти, са „внесени” отвън, но са съобразени с българската специфика (дори и от народопсихологична гледна точка) и са адаптирани спрямо изискванията, нуждите и възможностите на българските потребители. Така че бизнесът има достатъчно опит и механизми да се бори за оцеляването си, което е в интерес и на собствената му финансова стабилност, и на потребителите. Същевременно от страна на надзорния орган са предприети конкретни стъпки – от застрахователите се иска да изчисляват границата си на платежоспособност на тримесечна база, да предоставят информация за застрахователните суми по финансовите застраховки на месечна база, като им бе поискана от КФН информация за предлаганите застрахователни продукти, свързани с финансовите застраховки, придружени от съответните общи условия. Извършва се анализ на тези продукти и предстои публикуването на обобщена информация за пазара на финансови застраховки в България.
До края на 2010 г. ще разполагаме с всички документи за въвеждането и у нас на евродирективата Solvency II в застраховането
Solvency ІI кодифицира 14 застрахователни и презастрахователни режима, като краен срок за въвеждането на новата регулация е октомври 2012 г. Solvency II е широкомащабен проект, включващ тристълбов подход към платежоспособността на компаниите. Първият стълб включва финансовите изисквания към дружествата, вторият - качествените изисквания, а третият - пазарната дисциплина. Новите правила се отнасят за всички сектори на застрахователния бизнес - животозастраховане, общо застраховане и презастраховане. Капиталовите изисквания за платежоспособност включват рисково-базиран подход и концепция на капиталовото изискване за платежоспособност. Новите изисквания ще позволят на застрахователите да оценяват размера на капитала си въз основа на определени рискове в бизнеса им.
