Грандиозно събитие, събрало в едно най-последни технологии, забележителни демонстрации, милиарди долари, позитивни прогнози за години напред, агресивна политика за завладяване на пазари, не на последно място шоу и, разбира се, най-важното – хора, които стоят зад всичко това.

Всекидневието ни е заобиколено от всякакви технологии, без които за съжаление не можем да си представим живота. Свикнали с авангардните дизайни на компютри, таблети, мобилни телефони и всякакви други джаджи, представите ни за съвременна визия на който и да е продукт имат други измерения.

Не си спомням кога за последен път бях с „флиртов” автомобил, но с Veloster спектакълът се разигра с пълна сила. Червеното като че ли крещеше - „Ела, вълчо изяж ме!”. Буквално виждах, че докато обикалях улиците нямаше човек, който да не се обърне след ефектното купе.

Да честваш 100 годишен юбилей е сериозно събитие. Като се замисля, в живота си до сега съм преживяла само няколко на големи компании.

Ето я перфектната дамска кола! Това беше първата ми мисъл щом се качих в новия Yaris и буквално с врязах от раз в петъчния, пет следобеден софийски трафик. (а той наистина не съществува никъде другаде в България).

Спомням си, че когато тествахме предното поколение на единичката, бяхме с един колега, който гони ръст 1,90 см. Горкият, се оплакваше, че BMW изобщо не са мислили за него, когато са създавали модела.

След като Dacia Duster успешно триумфира още с първата си поява, и от завода излязоха 200 000 екземпляра, днес вече има нова модификация, която се предлага от началото на септември и у нас.

Чисто новичката Asrta изглеждаше страхотно в слънчевия септемврийски ден, облечена в един нетрадиционен цвят „резеда”. Според мен и отива много. Въпреки, че аз съм почитател на червена Astra по условие, този път смених мнението си.

С ръка на сърцето ще признаете, че този път Реджията създаде произведение на изкуството, което ще хареса на всеки – дори да е капризен, дори да не обича френски автомобили или дори да не е шофьор. Когато седнах зад волана на луксозния седан Latitude имах усещането, че съм movie star.

„Червено, та да ти проговори...”. Това беше първата ми мисъл, като видях паркираното 308, което ме „гледаше” с новото си лице, готово да си поговорим на пътя.