Бъдещето е в мобилността и медиите не трябва да го забравят

 

- Този период от време, през който се развиха новият капитализъм и пазарните отношения, след 40 години почивка, направи доста фирми конкурентни у нас. За радост имаме немалко примери за успешни български компании и на световните пазари. Факт е, че преди 20 години всички започнахме да се учим как се прави бизнес, защото никой от нас не беше завършил бизнес университет. Много от нещата ставаха на принципа проба-грешка. Погледнато в исторически план 20 години не са много, но за нашата държава това е голям период и голяма крачка напред. Днес доста хора се оплакват как нищо не се случва в тази държава, как не е добър животът, но повечето от тях, не правят и стъпка, за да подобрят собственото си положение. А за да се оправи тази държава трябва всеки да проявява активност, желание да подобри това, което прави всеки ден и тогава България постепенно би могла да се развие и да върви напред. Ако се върнем назад ще видим, че всъщност тогава сме били в трагично състояние и днешният ни живот е голям успех на всички нас. В момента България е нормална европейска държава, има добри градове с нови жилищни сгради, търговски центрове, асфалтирани улици, все пак и нелоши пътища... Независимо от това, че по показатели сме на последно място в ЕС. Всичко е въпрос на проста аритметика — на нас просто ни липсва време за развитие и трябва да полагаме извънредно големи усилия, за да настигнем поне бившите социалистически държави.

 

Сега е по-лесно да се създаде фирма, която да просперира, защото има далеч повече подготвени хора, завършили престижни учебни заведения и натрупан опит, от който да се поучат. Но пък и конкуренцията е далеч по-голяма и агресивна, и понякога трудно допуска нови играчи.

 

 

- На практика рекламният пазар започна да се развива през 1993 г. Тръгна доста плахо и следваше тенденция на развитие на бизнеса, докато в един мом

ент достигна модерния начин на съществуване, особено след 2000 г. Тези години бяха много успешни, защото бизнесът се структурира доста добре, почти всички световни играчи създадоха фирми и представителства в България. И ръстът продължи до 2008 г., когато се спука балонът зад океана. Тогава оборотите и бюджетите се свиха. Но това беше за добро за всички. Настъпи отрезвяване, получи се правилна и адекватна оценка на пазара на медиите, възможности на клиентите, както и на рекламните и медийните агенции. Наистина последвалите години бяха далеч по-реални за възможностите на бизнеса, отколкото рекламният балон през 2008 г.

 

- Да, тогава дойде модата да се рекламира в интернет. Създадоха се много нови сайтове, появиха се и големи издателски групи, които и до момента са активни. В първите години инвестициите отчитаха ръстове от 50-100%, но това беше лесно, защото се тръгваше от много ниска база. След това забавиха темпо, дори от 2010 г. насам вече почти няма ръст в интернет рекламата. Тогава Гугъл и Фейсбук навлизаха активно, започвайки от нулата. Въпреки, че няма официални данни, по презумпция днес около 50 % от интернет инвестициите на българския пазар изтичат именно в тези мрежи. Това никак не е добро за нашите издатели, но световната тенденция е такава. Може би е проблем и на самите издатели, че не намериха подход, с който да съхранят повече инвестиции в техните медии.

 

 

- Това, което се предричаше за прес медиите е видно, че се случва. Наистина инвестициите във вестници и списания са драстично по-малки. Издателите на тези медии успяват някак да балансират, най-често под формата на държавни обществени поръчки, но това пък ги прави зависими спрямо поръчителя. Като цяло, тенденцията е такава, че интересът и тяхната читаемост намаляват, защото те стават все по-малко актуални в новинарски план. Нагласите на хората се промениха и рекламодателите търсят нови медии, които да им осигурят по-бърз достъп до тяхната аудитория. Всеки динамичен човек вече има смартфон, през който получава на момента новините от цял свят и това е новата медия. В България се отчитат около 1,5-2 млн. активни смартфони и тази група е по-голяма от таргета, който може да събере в праймтайм, която и да е водеща телевизии.

 

Ако до скоро мотото беше „Think digital”, т.е., че всички трябва да се насочат към дигиталните медии, буквално от тази пролет посланието вече в “Think mobile”. Вече трябва да се ориентираме към всичко, което е мобилно, защото навиците и животът са хората са се променили така, че най-бързият контакт е през мобилното устройство, което, „за съжаление” вече, е на разположение 24/7. Това поставя много сериозно въпроса за бъдещето на традиционните медии. Когато вечер гледам новините по телевизията, те вече са ми известни и е въпрос на тълкуване. Какво остава, ако си купиш вестника с тези новини на другия ден? Мисля, че доста от тези медии се забавиха с дигиталните си проекти и може би колегите от “Икономедиа“ първи успяха да се ориентира навреме. Просто нещата вече имат други измерения и медиите трябва да изпреварват, а не да следват тенденциите.

 

Най-интересното обаче е, че водещите медии продължават да са телевизиите и е важен отговорът на въпроса „Защо?“. Дали интернет медиите не успяват да се развият достатъчно добре или просто телевизиите са много активни? Явно публиката иска и така популярните реалити формати, и няма нужда да обвиняваме продуцентите, че ги създават, след като има зрителски интерес. В Европа интернет рекламния пазар е почти толкова, колкото и телевизионният, а у нас е едва 8-10%. И тази разлика няма да се преодолее скоро. Затова днес миксът от телевизия и интернет, плюс някоя нишова медия е най-добрият за рекламодателите.

 

 

- В последните няколко години положителната тенденция е, че се появяват все повече български рекламодатели, които осъзнаха, че не е скъпо и страшно да се рекламира, дори и телевизия. За нашата радост дори, има български рекламодатели, които се нареждат в топ 5 на рекламодателите в България, редом с големите мултинационални компании.

Бих насърчил всяка нова компания да отдели задължителен елемент от инвестицията си за реклама - без значение дали е 50 или 500 хил. лв. Винаги може да се постигне най-добрият микс спрямо нуждите, за да достигне посланието до търсената аудитория.