Едва ли има човек, който да не се е убедил в истинността на фразата, че "времето е пари". За много хора най-скъпото време е свободното време. За едни това е така, защото то е твърде малко и следователно много ценно. За други свободното време е една перспективна и печеливша ниша в бизнеса, превърнала се в индустрия в цял свят. Индустрия, в която конкуренцията е повече от жестока, защото борбата е за минутата, дори за секундата от скъпоценното време на клиента.
Под "шапката" на бизнеса на гостоприемството у нас предприемчиви българи посрещат гости от страната и чужбина в хотелите и ресторантите си по Черноморието, планините и градовете, грижат се за комфорта и приятната им почивка. За да се върнат клиентите отново догодина. Все повече хората в този бизнес разширяват гамата от продукти, предлагат нестандартни и различни услуги. Създават се допълнителни екстри като SPA центрове, откриват се тенис кортове и фитнес комплекси, и т.н. В последните няколко години летният туризъм у нас бележи трайни ръстове, като през 2004 г. достига най-високото си ниво от 20 години насам. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2004 г. броят на чуждите граждани, посетили България, е 6,98 млн. души, което е с близо 12% повече от 2003 г. От тях 4,01 млн. са дошли у нас с цел отдих и почивка, като голяма част идват от Централна Европа и ЕС. Приходите от международен туризъм за миналата година се равняват на около 1,7 млрд. евро. Оживлението в бранша се отразява съвсем логично и върху заетостта в него. Средният брой на работещите в хотели и ресторанти у нас през 2004 г., според НСИ, е около 77 хил. души, което е с 15 хил. повече от 2003 г. Този брой достига около 93 хил. в активния летен сезон. Развитието на сектора рефлектира в нови инвестиции в хотели и други обекти През 2004 г. чуждестранните вложения в туризма като дял от всички преки чужди инвестиции достига 1,4 %. Факт е, че много от чуждите инвеститори работят чрез регистрирани в България фирми и вероятно инвестиционната активност е значително по-висока. Това води до повишаване на търсенето на недвижими имоти - сгради и парцели, особено в морските курорти, което увеличава инвестиционния интерес и на компании в други сектори. А според правилата на пазара търсенето определя предлагането, което означава повече строителни площадки.
Ефектът на застрояването с хотели обаче е на път да се превърне в дефект
защото морските курорти успешно и с всеки изминал ден се превъръщат в жилищни комплекси. Ако досега това е задоволявало вкуса на чуждия турист, то за в бъдеще нещата изглеждат доста по-различно. Да не говорим, че онова спокойно и тихо Банско, което вече е атракция, губи българската си автентичност. Но може би това е естествен път, който трябва да извървим, да се спънем в по-малките и в по-големите камъни, за да се върнем отново към природата. Тенденцията в туризма на Запад показва, че все повече се търсят малки хотелчета за спокоен отдих Затова инвестициите в селски, алтернативен, културно-исторически туризъм и балнеология биха допринесли значително за увеличаване на привлекателността на дестинацията "България". Защото не само в нашата страна има планини и море... Предизвикателството за сектора е както в предлагане на различното и нестандартното в туристическия продукт, така и в привличане на далеч по-платежоспособни клиенти. Ето в държава като нашата, където няма никакви традиции в скъпото удоволствие голф, вече имаме две игрища. Строи се трето край морето за милиони евро... Значи може да развиваме и подобен бизнес. В момента България е популярна като евтина дестинация, а компаниите в туризма трябва да избягат от този имидж, ако искат по-богатите европейски туристи да избират страната ни като място за почивка. Често евтиното се асоциира с некачествено .Конкурентноспособността на българската индустрия на гостоприемството в Обединена Европа зависи и от това доколко предприемчивите българи ще успеят да поддържат и повишават качеството на туристическите услуги, доколко ще инвестират в своя човешки капитал и как ще глезят клиентите си.
