fbpx Българският туризъм работи за конкуренцията, държавата няма антикризисен план | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Българският туризъм работи за конкуренцията, държавата няма антикризисен план

При всички правителства туризмът е бил приоритетно коментиран като доходоносна “златна кокошка”, но... за съжаление проблемите го съпътстват и днес с още по-голяма сила. Дали глобалната криза ще подейства пагубно на сектора в България, или по-скоро оздравително и защо държавата за пореден път не предприема никакви мерки в туристическия сектор потърсихме мнението на Анастасия Панайотова, зам.- председател на Национален хотелиерски мениджмънт клуб.

 

Г-жо Панайотова, доколко финансовата криза рефлектира върху хотелиерския бизнес?
- Конкретни данни няма. Държавната агенция по туризма няма бюджет за сериозни пазарни изследвания. Разчита се единствено на информацията от ГКПП-тата, която е твърде обща.
През последните години все по-често сме свидетели на рапортувани ръстове на пристиганията, докато курортите са наполовина пълни и не са нужни цифри, за да се усети. Липсата на пазарни изследвания е изключително сериозно ограничение за далновидно управление на отрасъла. Метафорично, туризмът е като листо в бурни води, подмята се насам-натам, поема посока накъдето го повлече течението, т.е. оставя се средата да го управлява, реагира
на събитията, което в повечето случаи е пагубно, действията са закъснели. В общи линии, с мудните си реакции работим за конкуренцията.

Това лято една не малка част от хотелите по морето, поне 30%, ще останат затворени, поради липса на резервации. Отложени са полети от Словакия, от Чехия също има отменени чартъри

Има ли спад в търсенето на туристически услуги в контекста на всеобщото свиване на потреблението?
- Фактът, че 70% от хотелската база е свързана със сезонния туризъм, а по негова линия генерираме туристи от най-близките европейски пазари, които в момента все още потъват към най-ниската точка на рецесията, няма как туристическият бизнес да не бъде повлиян. Обнадеждаваща е тенденцията в ръста на туристите от Румъния - до момента 81% спрямо 2008 г., но едва ли ще се компенсира спадът от пазари като Великобритания, Германия, Русия. Освен процентите трябва да се гледат и абсолютните стойности.
Предвиждате ли конкретни антикризисни мерки в сектора?
- В началото на годината предложихме на хотелиерите обучения, насочени към съставянето на антикризисен маркетинг план. Изпратихме покани до близо две хиляди мениджъри, но проявиха интерес едва петима. Е, насила не можеш да дадеш! Вече се чудя какво ли трябва да се случи, за да настъпи пробуждане, искрица ентусиазъм да припламне...

Кризата е добра възможност на пазара да останат само хотелите, които работят на пазарен принцип и са способни да се самоиздържат. А онези, към които се преливат капитали от страничните бизнеси на собствениците, ще бъдат изправени пред сериозно предизвикателство и ще са принудени или да инвестират в модерен мениджмънт, или да затворят врати

 Какви са “новите” проблем които стоят на дневен ред в хотелиерския бизнес с оглед на свитото потребление?
- “Новите” проблеми са нерешените стари. Сериозно сме зациклили в тях. В началото на годината предложихме на Държавната агенция по туризма съвместно с браншовите организации да се състави антикризисна стратегия, тъй като Турция и Гърция вече бяха преструктурирали маркетинговите си стратегии към компенсиращи пазари и предприемаха конкретни действия, вместо да се приемат спорните седемнадесет промени в Закона за туризма. Месец по-късно, след проведено допитване до бизнеса, беше направено предложение държавата да поеме разходите по издаване на визи за граждани от руските републики, по примера на Кипър. Турция и Гърция също имаха конкурентни условия. След тримесечни усилия Националният хотелиерски мениджмънт клуб успя да замрази приемането на спорните седемнадесет промени в Закона за туризма.
По отношение на визите за руски граждани беше постигнато споразумение за отпадане на таксата за обслужване от 500 рубли. Повишена беше и възрастта на децата, пътуващи без визи. ДАТ обаче не реагира на предложението държавата да поеме цената от 35 евро за издаване на българска виза на руски граждани. ДАТ така и не разработи антикризисна програма.

Очаквате ли рокади на пазара на хотелиерски услуги?
Да, очакваме. Въпреки че голяма част от хотелиерският сектор е в сивата икономика, ще се увеличава броят на хотелите и ресторантите за продан. Хотелите на първа и втора линия по Черноморието, тези, които са близо до пистите в планината и целогодишните хотели в големите градове, ще имат висока заетост. За всички останали предстои голямо предизвикателство. Апартаментните комплекси са сериозна конкуренция на хотелите и очаквам да продължи преливането на туристи към апарт-хотелите.

 

Целогодишните градски хотели, обслужващи бизнес сегмента, международен и вътрешен, също търпят негативи. Причината са ограничените бизнес пътувания, командировките, намаляването на мотивиращите пътувания
и обученията, както и спадът на конгресните събития.

Днес бизнесът проявява все по-голяма креативност в битката за клиенти. Какви са стратегиите за привличане на клиенти в хотелиерството в контекста на изменилата се икономическа ситуация?
- Ще се радвам, ако това е така и в хотелиерството. Но фактите, които са ми известни, рисуват по-различна картина. За съжаление креативността у нас се изчерпва с това кой ще даде по-ниска цена, което от определено ниво надолу е пагубно от маркетингова гледна точка. При световните туристически дестинации свалянето на цените е последният инструмент за привличане на гости, дори не се стига до него, а се добавя стойност към цената. Разбира се, днес сме в необичайна икономическа ситуация и спад в цените е обясним, но трябва да се прецизира до какви нива, защото е лесно цените да паднат, но впоследствие е изключително трудно да се възвърнат на високо ниво.
Друга тенденция, която се зароди миналата година, а през тази се засилва, е интересът към българските туристи, като компенсация на отлива на чуждестранни, което също определям като забавена реакция на предлагането. По данни на НСИ за 2008 г. над 2 млн. българи са почивали в чужбина, предимно в Гърция и Турция и са похарчили общо 1,7 млрд. евро.
Като цяло, няма стратегии. Всеки се справя сам.

Какви съвети давате на вашите членове с оглед запазване на пазарните им позиции?
- Проблемът е, че не искат съвети. Застинали са в оперативна работа и преобладаващо демотивираща среда! И още нещо - болшинството от колегите нямат данни за пазарните дялове на хотелите си, защото им трябва пазарна информация, а такава няма, защото няма кой да плати за нея.

Според прогнозите спадът в туристическия сектор ще продължи поне до края на годината. Кога очаквате реален растеж?
- Ако съдим по икономиките на европейските страни, които сега са в началото на най-трудния период от рецесията, и факт, че при нас събитията настъпват със закъснение, смятам, че в края на тази, началото на следващата година ще започнем да навлизаме в най-ниските точки на икономическия спад, така че за ръст би било прибързано да се говори.

Предвиждате ли специални промоции лято 2009?
- Хитът ще бъдат ниските цени! Но нито една браншова организация не може да налага на членовете си, които са самостоятелни бизнес единици със собствени икономически цели и стратегия за развитие, изисквания за промоции и отстъпки. Всеки хотелиер сам определя на какви цени, какви отстъпки, промоции и пакети да предлага.

Какви са очакванията ви за предстоящия туристически сезон?
- Поне 15% спад.

Какви са прогнозите ви за развитието на туристическия пазар до края на годината?
- Лятото, а след това по инерция до края на годината всичко ще бъде избори и е наивно да очакваме конкретни антикризисни мерки за стабилизиране на сектора.