В следващото интервю решихме да вдигнем пелената на лека неяснота върху най-коментираната тема. Всички казват, че клауда* е бъдещето, че използването му е икономически много по-изгодно, че е много удачен за МСП. И все пак, все още не е съвсем ясно защо и как да “влезем” в облака. Разговаряхме с Борис Накев,Търговски Директор НР ESSN България.
Г-н Накев, нека да разшифроваме какво е клауд компютинга. Какво представляват облачните технологии, за които вече всички компании говорят? - Въпреки че за "Облачни технологии" се говори от 2006 г. напоследък тази тема стана доста актуална в ИТ средите. Почти няма ИТ конференция, която да не засяга тази тема. Оставме с впечатление, че едва ли не целият ИТ свят вече е станал "облачен". Това е често срещано явление в ИТ индустрията - възникват "секси" терминологии които стават широко популярни. Опасенията са "Облачните технологии" да не се маскират в мъгливи определения, които могат само да объркат пазара. Има различни мнения за "облачните услуги" - скептици, които тотално ги отричат, други които са на мнение, че такъв тип услуги са отдавна известни на пазара, просто в момента гоемите ИТ компании ги обличат маркетингово. По-голяма част от ИТ обществото вярва в този тип услуги и им предрича голямо бъдеще. До момента има много дефиниции за облачни технологии/услуги. Тази, която аз смятам че е най-близко до моето разбиране, е формулировката на Националния институт по стандартите и технологиите на САЩ (NIST): “... това е модел на осигуряване на повсеместен и удобен мрежови достъп по заявка към изчислителни ресурси (например мрежи, сървъри, системи за съхранение, приложения, услуги), които могат да бъдат бързо предоставени или пуснати с минимални усилия по тяхното управление и взаимодействие с доставчика на услуги”. Тази дефиниция е претърпяла 16 поправки за последните 14 месеца.
Както знаем, пазарът диктува тенденциите в ИТ индустрията, а в момента фокусът е да имаш достъп до необходимата информация (корпоративна, лична...) от всяко място на света, през уеб, по възможно най-лесен и бърз начин, да плащаш за това, което ползваш, и да го получиш за минимално време. Доставчиците на услуги от друга страна трябва да имат възможност за гъвкаво предоставяне на услуги, преалокация на ресурси, осигуряване на сигурност, скалируемост и то в реално време. Облачните технологии за момента отговарят най-точно на тези нужди на пазара и предизвикателствата пред ИТ индустрията. Те са нова еволюция на интернета.
Достъпен ли е облакът за малкия и средния бизнес? А за съвсем малки фирми има ли смисъл? Има три аспекта, които трябва да се вземат под внимание: Единият е какъв тип услуги иска да ползва клиентът: Софтуер като услуга(SaaS), Инфраструктура като услуга ( IaaS), Платформа като услуга (PaaS) и други съвременни технологии, които под формата на он-лайн бизнес приложения, достъпни през уеб, доставят необходимата услуга. Например CRM системите са много подходящи за такъв тип услуги. От друга страна ERP системите са доста тежки, не са много популярни и няма предпочитание да се използват като облачна услуга. Вторият аспект е сигурността на информацията - до колко една компания е склонна да предоставя критична или чувствителна информация, за съхранение в облака. Принципът на клауда е, че получаваш услуги без да се интересуваш кое къде се намира - дали е в друга държава, или каква е инфраструктурата? Тук възникват и други въпроси - когато инфраструктурата на облачното решение е в различна държава от тази на потребителя на услугата как ще се защитят правата на клиента, когато местното право има превес? А ако доставчикът на облачните услуги бъде закупен от друга компания?
Много е важна и ИТ културата на компанията. Облачните услуги не са продукт с точни параметри и цена. Те са подходящи за компании от всякакъв мащаб. Решението е изцяло индивидуално и е свързано със стратегията на компанията, визията за развитие, ИТ зрелостта и много други технологични и икономически фактори
Клауда е много по-добро решение за малките компании, отколкото за големите
Ако една компания с 5-10 души използва бизнес приложения, необходими за ефикасната работа на компанията, като например счетоводен продукт, таблици, текстообработващи документи, някаква СRM система - за това трябва определен бюджет за ИТ инфраструктура, поддържащт ИТ персонал, закупуване на лицензи, инсталиране ... Това са все капитални разходи. Когато фирмата се разраства, трябва да продължава да разширява ИТ инфраструктурата, софтуерните права за използване на необходимите апликации и т.н. Но ако бизнесът на компанията се свие, както наблюдаваме през последните години поради глобалната икономическа криза, всички тези капиталови инвестиции в ИТ не могат ефективно да се използват.
При облачните технологии се наема дадена услуга за определено време на определена цена. По желание можете да разширите, намалите капацитета на услугите, а дори и да ги откажете. Например искате да използвате счетоводен софтуер в облака само един ден в месеца. Няма нужда от поддръжка, администрация, персонал. Нужна е елементарна ИТ култура, получавате услугата през уеб, отваряте нужния софтуер и го използвате. Това е оперативен разход. Аз много обичам тази фраза - като ти се пие мляко, не си купуваш крава, а отиваш в магазина да си купиш само мляко...
Каква е сигурността на облака? Това е едно от притесненията на компаниите... - ИТ специалистите имат усещането, че губят контрол - те не знаят къде и каква е инфраструктурата, как се поддръжа софтуера, не знаят каква е сигурността. Всичко това ги притеснява. Оказа се, че според 45% от анкетираните ИТ специалисти, рисковете са значително повече от ползите и едва 10% са готови да разгледат възможностите за миграция на критично важни приложения в облака. За разлика от тях, повече от 75% от бизнеса разглежда преминаването на облачни услуги като много вероятна перспектива за компаниите, поради намаляване на капиталовите разходи и превръщането им в оперативни, гъвкавостта на скалируемост на заявките за ползване на услуги, намаляване значително разходите за поддръжка и за персонал.
Според някои изследвания до 5 години само около 30-40% от фирмите ще имат ИТ отдели във фирмата, всички останали ще ползват клауд
Бизнесът гледа други параметри - капитализация, разходи, гъвкаво разпределение на ресурсите - "днес ми трябва това, утре друго и плащам само за това, което ползвам в определения момент”. Особено сега, когато сме в криза, намаляването на разходите за поддръжка са от огромно значение, затова те предпочитат непривичните за една компания дейности да се изнесат на друго място. Разбира се, големи компании, които имат тежки системи или специални регулаторни режими и условия не могат да си позволят да преминават към облачните технологии.
Използва ли се наличната ИТ структура, която имат фирмите, при преминаване към облака? - Всичко зависи каква е ИТ зрелостта на компанията. Ако съществува някаква структура, не е нужно да се започва от нула. Наши експерти правят анализ на ИТ средата на клиента и бизнес нуждите. Преценяват какво може да се ползва, какво трябва да се надгради, какъв елемент е нужен, за да се изгради клауд решение. Това са елементи, които може да се надграждат и разрастват според изискванията. Направените вече инвестиции са защитени, без да се налага да се сменя всичко. Ние не очакваме нашите клиенти да са ИТ информирани - те трябва да имат ясна визия за бизнеса си, но по отношение на това как технологиите да им помогнат, нашите експерти са на разположение да им съдействат.
На какво ниво е навлизането на българските компаниите в клауда? - Тук имам една своя теория, базирана на наблюденията ми на пазара. Българинът има интересна душевност и характер, може би наложени от хилядолетната ни история - 500 години под Османско иго, Византийско иго, българинът е изградил усещане за собственост. Той обича да притежава, да има сигурност. Почти всеки има собствен дом. Прави зимнина, подсигурява се за лоши дни. Това естествено се прехвърля и върху всички аспекти на икономиката и в частност и в ИТ индустрията. Мисля че българинът не е готов още да се "раздели" с бизнес критичните си приложения и инфраструктура, да предаде критични и секретни документи и информация в "ОБЛАКА". Според мен тази несигурност го плаши. Може би ще започне плахо с някои не толкова критични услуги и апликации, но не вярвам драматични промени в скоро време.
От тази страна на кантара слагам и високата култура и зрялост на българските ИТ специалисти. Отговарях за една част от бизнеса на компанията за югоизточна Европа и това ми даде възможност да откроя българския ИТ бранш пред всички останали. Ние не сме консервативни, ИТ специалистите искат винаги да бъдат на гребена на вълната, да използват най-новата, иновативна технология. Да имат възможност първи да се докоснат до нея. Подобно на автомобилната индустрия - няколко дена след световната премиера на най-новите и скъпи коли в света, вече можем да ги наблюдаваме по пътищата на България. За това мисля, че в началото ще има ръст в пазара на "Вътрешния клауд" - "нека си го имаме при нас, да работи, а може да пуснем ние клауд услуги”.
Смятате ли, че след няколко години всички компании ще са в облака? - Голям процент ще преминат, но няма да е масово. Преди няколко години доста компаниите се ориентираха към аутсорсинг. Сега се забелязва връщане на услугите във фирмите по-различни причини.
Определено ще има бум. Клаудът ще е много удачен за големи компании, които да предлагат услуги на SMB сектора. Но корпоративни компании, като телекомите, правителствените структури, финансовият сектор ще минат на вътрешен клауд. Не биха допуснали да не знаят къде е информацията им. А те генерират 80% от ИТ услугите у нас. При тях не мисля, че ще има еуфория. Освен това голяма част от Топ бизнеса у нас не са български компании. Може би с цел оптимизация, ще им бъде наложено да имат вътрешни облачни решения с изнасяне на услуги в държавата-майка. Времето ще покаже...
*cloud – от англ. облак
Видове облачни структури
Частен облак: инфраструктурата на облака се притежава или наема от една организация и се използва само и единствено от нея. Общностен облак: инфраструктурата на облака се споделя от няколко организации и служи за поддържането на специфична общност от потребители, които споделят обща мисия, обща политика, общи изисквания към информационната сигурност и др. Публичен облак: инфраструктурата на облака се притежава от една организация, която продава „облачни“ услуги на широката аудитория, Хибриден облак: инфраструктурата на облака е съчетание на два или повече облака (частен, общностен, публичен), които остават разграничими, въпреки че са свързани посредством стандартизирана или собственическа технология.
