Няма опасност за валутния борд според банкови анализатори

Според анализаторите на Райфайзенбанк (България) до момента валутният борд, съчетан с прилагането на благоразумна фискална политика, се е доказал като един от основните стълбове на макроикономическата стабилност в страната. Икономическите индикатори са благоприятни за валутния борд и страната има добри шансове за приемане на единната европейска валута в средносрочен план. Официалната позиция на правителството и БНБе, че валутният борд ще бъде запазен до влизането на страната в Еврозоната при настоящия валутен курс на лева към еврото. Налице е сериозен ангажимент от страна на институциите за включване във Валутен механизъм II колкото се може по-скоро. Предвидената бюджетна консолидация през 2011 г. би спомогнала значително за присъединяването към Еврозоната, което изглежда реалистично да стане в началото на 2014 г. и понастоящем не съществуват политически рискове за валутния борд. Ето и някои други причини, които гарантират сигурността.

• Високите коефициенти на покритие с валутни резерви показват, че размерът на резервите гарантира безпроблемното функциониране на режима на валутен борд.
• Фискалният резерв е осигурил допълнителни гаранции за стабилността на валутния борд и е помогнал на правителството да финансира бюджетния си дефицит в година на големи колебания на международните финансови пазари.
• Ниското равнище на държавния дълг намалява съществено рисковете пред изпълнението на бюджета, тъй като сумите, които се изплащат, са относително ниски.
• Текущата сметка се е подобрила автоматично, след като източникът за увеличение на нейния дефицит – финансовите потоци към страната – са намалели. Това предполага отсъствието на устойчиви структурни проблеми в българската икономика.
• Банковата система доказа своята устойчивост през периода на икономическата криза.
• Кредитите и депозитите в България са с висока степен на евроизация. Промяна в официалния валутен курс, независимо в коя посока, би довела до съществени отрицателни ефекти върху балансите – на кредиторите, при поскъпване, и на кредитополучателите – при обезценка.
• Инфлацията е спаднала значително. По отношение на нея не се очаква натиск от вътрешния пазар. Въпреки че в краткосрочен до средносрочен план се очаква ускорение (например вследствие на конвергенцията към средноевропейските ценови равнища), поради прогнозираното бавно възстановяване на търсенето най-вероятно инфлацията ще остане доста по-ниска от стойностите, достигнати през 2007 и 2008 г.
• Пазарът на труда се е „охладил” и в момента не е източник на натиск за увеличаване на инфлацията. Очаква се в средносрочен план той да остане около равновесието си.
• Производителността на труда се е подобрила значително от въвеждането на валутния борд. Процесът на нейното сближаване със средноевропейските равнища е подновен, след спада по време на кризата.