fbpx Документи за международна търговия | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Документи за международна търговия

Модернизирането на българската икономика и развитието на търговския оборот, достъпа на българските търговци до пазарите на развитите държави, навлизането на чуждестранни инвестиции в България, все по-често предполагат възникване на отношения с международен елемент. На свой ред те са свързани с представяне и използване на редица публични документи, като пълномощни и договори с нотариална заверка на подписите, съдебни актове, официални удостоверителни документи, издадени от държавни органи, в рамките на тяхната компетентност и др., изготвени в чужбина. За да могат да произведат действие на територията на Република България, такива документи следва да са представени в предвидената от закона форма. Към настоящият момент, действащото законодателство предвижда няколко възможни подхода за това.

Легализиране на документи

На първо място, това е общорпиетата процедура по легализиране (удостоверяване) на публичния документ, която включва заверка от Министерство на външните работи на издаващата държава и последващото им легализиране от българско консулско или дипломатическо представителство. Като цяло, тези процедури са доста бюрократични и бавни и тяхното приложно поле все повече се стеснява през последните години. Участниците в оборота обикновено не разполагат с необходимия ресурс от време, за провеждането на тези процедури, а освен това същите са съпътствани от не малки по размер разноски.

Удостоверение Apostille

На следващо място, публичен документ може надлежно да бъде използван, след снабдяването му с удостоверение Apostille, съгласно разпоредбите на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагска конвенция), която е в сила за Република България от 11.05.2001 г. Тази процедура, предвижда един облекчен ред за представяне на чуждестранен публичен документ и се изразява в поставяне върху документа или в приложение към него, на удостоверение по образец, съдържащ се в конвенцията, което съдържа информация относно вида на документа, неговия издател и момента на издаването му. Снабдяването с Apostille на публичния документ го освобождава от понататъшни процедури по заверка и легализация. Единственото условие е държавата издател на документа също да е страна по Хагската конвенция.

Двустранни договори за правна помощ

На трето място, избягването на процедурите по легализиране на публични документи може да се постигне чрез прилагане на двустранни договори за правна помощ, по които Република България е страна и които изрично предвиждат облекчен ред за признаване на чуждестранен публичен документ. В повечето случаи сключените договори за правна помощ дори предвиждат по-облекчен ред, в сравнение с този, съдържащ се в Хагската конвенция, като в тези случаи договорът се прилага преимуществено. Обичайно, разпоредбата касаеща освобождаването от легализация се съдържа в чл.23 от договорите за правна помощ. Правилото е че изчерпателно изброените в договора официални документи, съставени на територията на една от договарящите държави, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато трябва да се представят на територията на другата държава.

Не на последно място, редица документи, като упълномощителни сделки и договори, при които се изисква нотариално удостоверяване на подписа на издателите им, за да се избегнат формалностите по легализиране, могат да бъдат издавани от български дипломатически и консулски представителства на Република България, в рамките на техните правомощия. Разбира се, в случая, става дума за по-ограничен кръг от документи, които могат да са предмет на тази процедура. От друга страна същата, наред с тази, съдържаща се в договорите за правна помощ, на практика предвижда най-облекчения ред за използване в България на документи издадени в чужбина.