Фалитите на компании в България продължават да намаляват през 2025 г., като страната се откроява като една от по-стабилните икономики в Централна и Източна Европа, въпреки нарастващите рискове в региона.
През годината броят на случаите на несъстоятелност спада с 6,2%, което удължава вече тригодишната тенденция на понижение. Това развитие отразява постепенна нормализация след предходни сътресения, свързани с енергийната криза и отпадането на извънредните мерки от периода на пандемията. В същото време бизнес средата в страната остава сравнително стабилна, като оценката на риска е „умерен“ (B), а условията за правене на бизнес – „задоволителни“ (A3) .
Съотношението между активните компании и фалитите остава под 1‰, което поставя България сред по-устойчивите пазари в региона. Въпреки това, експертите обръщат внимание, че реалното ниво на несъстоятелност вероятно е по-високо – между 2 и 3‰, поради практики като прехвърляне на задлъжнели фирми на лица без активи, което изкривява официалната статистика.
Секторно най-стабилни остават индустрии с висока добавена стойност и устойчиво вътрешно търсене, като фармацевтиката и козметиката. За разлика от тях, по-цикличните сектори като строителството, производството и транспортът остават по-уязвими, тъй като са силно зависими от разходите за финансиране и външното търсене. В строителството например нарастващите разходи за материали и труд продължават да свиват маржовете и увеличават риска от неплатежоспособност .
В по-широк икономически контекст, стабилността на България се подкрепя от фактори като нисък публичен дълг, сравнително ниски производствени разходи и перспективите около членството в еврозоната, което се очаква да подобри инвестиционната среда . В същото време обаче остават структурни предизвикателства – политическа нестабилност, слабости в институциите и трудности при събирането на вземания.
Перспективите за 2026 г. не са изцяло положителни.
Очаква се натискът върху бизнеса да се увеличи, особено ако се реализира нов енергиен шок и разходите продължат да растат. В този контекст, въпреки текущата стабилизация, българските компании ще трябва да се фокусират все по-силно върху управлението на ликвидността, контрола на разходите и оценката на риска от контрагенти.
„На хоризонта се очертават благоприятни фактори, сред които ускореното усвояване на средства от ЕС и по-силно външно търсене в края на 2026 г.“, заяви Ярослав Яворски, регионален изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа. „Въпреки това е малко вероятно тези положителни тенденции да компенсират напълно колебанията на енергийните цени и външните рискове. Тъй като бизнес средата отново става все по-трудна, компаниите трябва да се съсредоточат върху управлението на ликвидността, контрола на разходите и риска, свързан с контрагентите.“
