Вече няма как да си представим икономиката на България без обществени поръчки – те са необходим елемент при доставка или извършване на разнородни стоки и услуги, които се заплащат с публични средства.
продължение от www.tbmagazine.net/statia/obsluzhvat-li-obshchestvenite-porchki-obshchestveniya-interes.html
Доста противоречиви с оглед пресечната точка на тези две групи обществени интереси са новите регламенти, направени в ЗОП. Предвижда се например предварителен контрол от АОП и упрявляващите органи на съответните програми, финансирани от ЕФ, за обществени поръчки на стойност за и над 1 млн. лева, но заедно се въвежда задължителен период на изчакване, през който на възложителите е забранено да сключват договор за обществена поръчка. Високата санкция от десет процента от стойността на договор, сключен след допуснато предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител, на пръв поглед цели все пак да запази правоотношенията, при които реално се е стигнало до изпълнение на поръчката, но тя не може да се приеме за спирачка срещу сключването на недействителни договори, след като неустойката ще се понесе от възложителя, а не от съответните длъжностни лица, станали причина за опорочената процедура и вероятно облагодетелствани от нея. Не може да не се отчетат като положителни с оглед допускането на максимален брой участници в процедурите възможността за отстраняване на формални грешки при подаване на документите за участи и намаления горен праг на гаранцията за изпълнение до 3% от стойността на поръчката, както и ограничаването на сключването на анекси, които реално удължават срока на договорите.
Опит да се подобри правната уредба са и промените в реда за обжалване на решенията за определяне на изпълнител и на договора за обществена поръчка
Без да се разглеждат в детайли нормативните изменения, остава валидно и се подкрепя от житейските факти мнението, че все още не е преодоляно третирането на тази сфера /наред с европроектите/ като най-мащабно поле за корупция, предрешаваща „победителят”. Продължава практиката на уговорките не само в рамките на една бизнес-група, но и между конкуренти за разпределяне на позиции.
Добре е обаче, че корупцията и измамите в разглежданата област не са българско изобретение и в ЕС са разработени доста сериозни мерки, които съществено я ограничават и затрудняват. Тук ще споменем само някои от разработените документи, приложими у нас: 1.Списък на обстоятелствата, наличието на които обуславя съмнение за тръжни манипулации - КЗК. 2.Технически указания на МФ относно индикатори за нередности и измами 3. Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси 4. Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка (COM (2010) 400)- 20 юли 2010 г.
Реалността няма да се промени, без съответните длъжностни лица и органи да си свършат работата – нормативната уредба дава достатъчно правни средства за това, чрез които да се противостои на корупцията и дискриминацията на едни кандидати за сметка на други. Но вярно е и друго – в техническите параметри на процедурите по обществените поръчки има доста несъвършенства и колизии, за които най-преки наблюдения имат самите участници и потърпевши. Подготовката на изцяло нов закон за обществените поръчки изисква участието на всички заинтересовани обществени и браншови организации, защото това ще подпомогне законодателната власт при напасване на механизмите в национален мащаб и в рамките, определени от европейското законодателство. Не е достатъчно отговорна позицията, че всякакви препоръки са излишни, защото въпросите се решават единствено с оглед обслужването на групови интереси. Това са основните два фактора, които ще направят поръчките действително да обслужват обществените потребности.
