Преди известно време отнякъде ми влезе в главата една приказка, не знам колко е народна, колко не, но гласи следното: „То глава не му отива, той брада си пуснал.“ На пръв поглед какво ли общо може да има между тази общовалидна сентенция и бизнеса, управлението на екипи, продажби и разни други аспекти? Много има и ако седне човек, има време и главата му отива, че и брадата също, и книга може да напише, когато го разгледа от различни страни, като твърде големи претенции, които не е ясно защо са. Например, сериозни инвестиции в маркетинг без да се подсигури производство и търговска сила, хващане за ушите на главната счетоводителка на земеделската кооперация и избирането й за председател, независимо че хал хабер си няма от земеделие, а само от цифри, и тя самата си казва: „Абе, аз не ставам, ама те ме избраха, какво да ги правя“, може да се намерят много различни сфери, където тази реплика е приложима.
Преди известно време собственик на един хотел, с когото си партнираме от има-няма 20 години, ми се обади и си поръча обучение за персонала на тема „Лоялност към компанията“. Там го убива чепика, човека, това иска. Интересното е, че през годините сигурно сто пъти съм се опитвал да направя обучение за екипа му и все неуспешно - сега не му е времето, какво ще ги обучаваме, те елементарни неща не знаят, или пък в отговор получавах една дружеска усмивка, която всъщност крещеше: „Не ме занимавай с глупости.“
Самият хотел е много читав, неведнъж сме правили обучения за различни компании там. Аз самият с удоволствие пристъпвам прага му, служителите са вежливи, което си е постижение, особено като се има предвид, че градчето е в Североизточна България и куртоазията е толкова имагинерна величина, колкото и скоростта на светлината. В дадения хотел се поддържат стандарти и то високи, има си мисия, има си слоган, има история, кои гости кога са били, какво изживяване са имали, така да се каже, има си митологична атрибутика.
Тогава защо собственика ме вика?
Защото лоялността на персонала става все по-проблематична през годините след КОВИД. Да, ние забравихме тази мръсна дума, но тези две години лежане по диваните и гледане коя пукнатина в тавана е станала голяма, колкото „Гранд каньон“, оставиха в нас много следи и те скоро няма да бъдат заличени, да не говорим, че за поколение Z това ще е едно от събитията в живота, което формира тяхната ценностна система.
Но да се върнем на лоялността, на главата и на брадата. Какво представлява лоялността? На пръв поглед тя има своите логични обяснения - добри условия на труд, заплащане, комфорт, готини колеги. Това всичко е добре, но реално това са аспекти на мотивацията и само да се появи ново шефче с характеристиките на „дупе“, да не кажем по-силната дума, и тази мотивация изчезва, като сняг на Витоша в края на май. Лоялността е много по-дълбока, тя е до голяма степен ирационална, вкоренена в човека и е много по-устойчива от мотивацията, била тя и силна.
За да имаме лоялност, човекът трябва да има своя лична мисия на работното място и тя да не е свързана с парите, защото те вече не работят като мотивационен фактор, особено за тези, родени след разпада на соца.
Устойчивата мотивация, която с течение на времето отлежава във вашата бъчва, се превръща в лоялност, но ферментното вещество е емоцията.
За да имате лоялност, е необходимо да има основата, т.е. мотивация, и след това да очакваме лоялност, а личната мисия на служителя е компасът за него, когато е в тъмното, когато си седи на рецепция или зад тезгяха и шефът го няма.
Личната мисия не е отговор на въпроса „защо работиш във фирмата“, тя е от съвсем различно естество, много по-дълбоко и емоционално обвързано, не толкова с рационални, а с непонятни на пръв поглед подтици. Затова преди да се опитвате да пуснете брада на своите служители или колеги, пък и да я оформите впоследствие, се замислете дали им отива главата, дали имат основата - личната мисия.
