Test drive

Mahindra KUV100 - малката индийка

Фактът, че ще карам индийска кола, ме кара да се усмихвам. Все пак си е екзотика, още повече, че за първи път ще управлявам возило с такава националност. Пред очите ми изпъкват цветни боливудски картини с изписани красавици, сърдечни драми с щастлив финал и милионен народ, който работи в световния ИТ и R&D бизнес. Когато споделям на един приятел какво ми предстои, през още по-голяма усмивка ми казва:

„Гледай да не се разпадне по пътя…”.
„Ей, че си назад с материала – това да не ти е рикша! А и ако се интересуваше, щеше да знаеш, че огромният конгломерат Мahindra e най-големият производител на трактори в света и предлага aвтoмoбили в Eвpoпa oт 2005 г., в 10 cтpaни. И като сериозна щипка есенция - от 2015 г. ĸъм неговото портфолио ce присъединява и итaлиaнcĸaтa дизaйнepcĸa фирма Ріnіnfаrіnа”.

 

У нас Мahindra се възвръща през изминалата есен след 10 годишно затишие, чрез новия си официален дистрибутор ASTRECO MOTORS, част от Astreco Holding (познат като вносител на автомобилите HONDA).

KUV100 е малък и супер компактен SUV, дълъг само 3,7 м и е в цвят като червените точки на челото на индийките. Името му идва от “Kool & Trendy generation Utility Vehicle“, а индексът 100 означава размера и класа на модела. Това е най-малкият автомобил в гамата на Mahindra, където флагман е XUV500.

 

„Ще видиш, че ще ти хареса много, особено за жена този автомобил е чудесен”, ми казва търговецът, когато ми дава ключовете. Да видим!
Като начало - безключово влизане и запалване със стартов бутон. До тук добре! С ръка на сърце признавам, че вътре очаквах наистина да е много първично – обаче нищо подобно! Много приятен интериор с двуцветна тапицерия. Скоростният лост е високо горе, която позиция се оказа удобна и влизането в предавките е много добро.

 

„Екранченцето” на централната конзола обаче, е нищожно малко, с мънички букви и цифри, и не е тъч! В целият ни smart живот, това ми се струва някак неестествено. Странно, ама не показва външна температура, но пък ми показва рейндж. Трябваше ми обаче време, докато схвана логиката на бутоните. В горната част има USB порт, чието място се оказа недобро, защото когато зареждах телефона си, кабелът постоянно се мотаеше около скоростния лост.

 

Изненада ме ръчната спирачка, която се изтегля – такава не бях виждала, но с времето осъзнах, че всъщност тази разновидност е доста добра. Верни на минимализма, бордовият компютър пред шофьора също е мъничък. Затова пък между двете седалки пространството за съхранение на предмети е щедро.

 

Вратите се отварят изключително широко и достъпът е много лесен. Седалките изненадващо са буквално огромни и след почти цял ден градско обикаляне накрая тялото ми не беше уморено. На втория ред може да се събере и екземпляр с размери 190х130 кг (казвам го, защото имам такъв познат, който седна, но не пожела да го снимам… все пак спазвам GDPR:). Задните места имат и система Isofix за детски седалки. Багажникът предлага обем от 243 литра и се отваря от лост под шофьорската седалка.

След три дни заедно обаче, така захаресвах високо повдигната KUV100, че наистина стигнах до извода, че е чудесна, особено за жена. (Не правя в момента излишен ПР на автомобила). Тези 3,7 м дължина са златни! Успявах да я паркирам къде ли не, дори леко напряко, без задницата да пречи натрапващо на трафика. Късата предница позволява супер лесно маневриране и малък ъгъл на завой. Е, сервото не е като на BMW, но за 22,500 лв – толкова.

 

И тъй като никой (поне у нас) не си купува кола само за града, решавам да „опъна” малката Mahindra на магистралата. Докато набере сила и трябва време, но на 100 км/ч стои много добре с двама души на борда и багаж. Достигам 120 км/ч, но имам чувството, че са повече. 3-цилиндровия Euro 6 бензинов 1,2-литров двигател mFalcon G80 двигател с многоточково впръскване и 82 к.с. леко се затрудняват и не позволяват никакви необмислени маневри. И въпреки, че автомобилът е с кубична форма, с никаква аеродинамика, очакването ми за люлеене и несигурност не се оправдава в степента, в която се бях подготвила. И ако трябва да съм точна – съвсем добре си пътувах в лентата, където масово колите карат със 100 км/ч.

 

Що касае дизайнът – на мен много ми допадна. Има нещо приятно, което наистина те кара да се усмихваш. А нали автомобилите, освен всичко друго, са и емоция?