Събота зимен следобед, студен и снежен. Дали да не изпия едно горещо какао? Разтварям тъмния прах в малко хладка вода, кипвам и добавям гореща вода, докато получа димяща кадифена течност – нито гъста, нито рядка. Без мляко! И със съвсем малко захар, за да усетя топлия и горчиво-сладък дъх на земята – на онези земи, които не съм виждала, там, където дъждовните гори ги изсичат, за да отворят пасища, или за да посадят какаови плантации. Изсичат стотици хиляди акри от тях.
Какаото е съществено за икономиката на тропически страни дори като Венецуела и Колумбия – да не говорим за най-големите производители Бряг на слоновата кост и Гана. В тази част от западния африкански бряг върху дървото Theobroma cacao и неговите плодове се крепи националната икономика. От Кот д’Ивоар идват цели 43% от световното какао, а общо Западна Африка произвежда 67% от него. Но и там, и в Индонезия, която е третият по големина производител на какао в света с 13%, какаовото дърво е имигрант от тропическа Америка.
Шоколадовото дърво
Древните американци са обичали какао няколко века преди Христа и безрезервно са вярвали в божествения му произход. Така и не успели да направят блокче шоколад, а няма сведения и да са се опитвали. Но го пиели с удоволствие, а зърната му използвали за разменна монета. Ниското дърво вирее най-добре в райони с висока влажност на въздуха, с богати почви и под сянката на други дървета в дъждовните гори. Плодовете му са дълги около 30 см и тежат средно по 500 г. Израстват директно от ствола или от дебелите клони. Едно дърво ражда около 20 плода годишно, като започва да дава плод от петата си година, а живее приблизително 40 години.
Пътят на какаото
Докато вдъхвам мириса от чашата ми и усещам различни аромати – дълбоко землист, нежно дървесен и екзотично плодов, вкусът ме омайва със странното си равновесие от горчивина, свежест и стипчивост – какаото е гладко и сгряващо, малко блаженство. И както понякога ми се случва, когато опитвам разни храни и напитки, пускам съзнанието си назад, обратно по пътя на какаото: от чашата ми до яркия като папагал жълто-оранжево-червен плод на дървото, пълен със зърна – всъщност семена. Представям си жегата, влагата и сладникавата миризма. И тъмнокожи хора, които седят около грамада какаови „пъпеши“, за да ги разчупват, да вадят зърната и да ги завиват с бананови листа за няколкодневна ферментация. После други, които разстилат на рогозки и обръщат с гребла зърната, оставени да се сушат. И чували, складове, контейнери, търговци - те също са част от пътя му. Дали е пътешествало с кораб или с тир? Вероятно и двете. През колко ли ръце е минал чувалът с моето какао? Колко ли брънки по веригата е преодоляло какаото в моята чаша?
Нашата fairtrade реалност
Може би не толкова много, защото какаото в чашата ми е fairtrade. Купено е от диетично-биологичния щанд на близкия ни супермаркет. Но това е по-скоро случайно и инцидентно - може и да не намеря, ако го потърся сега. Fair Trade продуктите би трябвало да не са по-скъпи или да са съвсем малко по-скъпи от идентичните не-fair trade, но затова пък вкусът и качеството им обикновено са класи над другите. Обаче обемът на пазара в България е твърде малък и маржът в цените е по-голям - fair trade продуктите се внасят от търговци, а не от местно представителство на движението. Някои продукти на етичната търговия се намират у нас в част от биомагазините, понякога в по-добрите супермаркети и в Starbucks.
В света на какаото световната система за етична търговия играе важна роля. Част от страните - производителки на какао, са сред най-бедните в света, докато някои от световните концерни за продукти с какао са сред най-богатите и това е една от очебийните и крайни несправедливости в нашия свят. Така е и с кафето, така е и със захарта. Една добра причина човек да не губи вяра в този свят е, че през последните десетилетия се разви системата за етична търговия Fair Trade.
материалът е предоставен от www.divino.bg