Наталия Гаджева е съоснователка на винарско имение „Драгомир“. През кариерата е работила в няколко от водещите български изби, като от 2006 г. развива собствен семеен бизнес в областта на винопроизводството. Под нейно управление „Драгомир“ е една от водещите бутикови изби у нас и успява да се класира в класация „Топ 100 винарни и лозя в света“ (на 84-то място).
С Наталия разговаряме за новата реколта и позиционирането на винения туриъзм у нас.
Г-жо Гаджева, как климатичните условия през 2025 г. повлияха на лозята и каква реколта очаквате?
Не искам да започвам интервюто негативно, но за съжаление вече четвърта поредна година има сериозно намаляване на добива от лозята – и не само там – заради климатичните промени. Недостатъчните валежи, измръзванията и градушките са факторите, които и тази година се отразиха негативно върху реколтата. В нашето лозе има частично измръзване при някои от сортовете, но за радост другите са в много добро санитарно състояние. Макар и с намален добив, ще вложим максимално усилия, за да направим добро вино.
Какви техники прилагате в лозята, за да поддържате добро качество при променящ се климат?
Не можем да влияем много върху това, защото каквито и мерки да се предприемат, те неминуемо водят до повишаване на разходите, а пазарът вече реагира на увеличените цени на селскостопанската продукция, включително и на гроздето. Основно разчитаме на природата, тъй като и във водоемите, които захранват капковото напояване, няма достатъчно вода.
Променят ли се вкусовете на българските потребители през последните години?
Да, има различни тенденции във виноконсумацията, но по-скоро мисля, че те са временни, отколкото нещо, което ще доведе до промяна на класическата технология, към която сме насочени. Нашите вина се консумират не само от български любители, и смятам, че хора, които ценят този тип вина, винаги ще има, стига да ги възпитаваме по правилния начин.
От няколко години структурираме вината си с природния минерал зеолит, което добавя стойност към тях. В серията Sarva работим в посока намаляване на алкохолния процент, за да могат вината да се консумират и от хора, които водят здравословен начин на живот. Това са все усилия, с които искаме да отговорим на различните вкусови предпочитания.
Вие сте в УС на най-новата Българска организация за винен туризъм. Защо толкова години българските винопроизводители не успяваха да имат общо „лице“ и може ли наистина у нас да има винен туризъм, който да привлича чужди туристи?
Българското винопроизводство премина през период, в който трябваше да порасне. Казвам го неслучайно, защото много от избите са новосъздадени и хората зад тях трябваше да осъзнаят необходимостта от общност. Както се казва в една българска поговорка: „Една птичка пролет не прави“. Това важи и за нашите самостоятелни усилия да покажем добрата страна на българското винарство и винен туризъм. Естественото осъзнаване доведе и до обединяване на усилията ни.
Освен участието ни в Българската организация за винен туризъм, Винарско имение Драгомир е и член на Пловдив винени маршрути - сдружение на 13 изби (засега) от Западна Тракия и Розовата долина. Започнахме съвместни инициативи за популяризиране на винения туризъм и производството в региона.
На 5 октомври 2025 г. ще отворим вратите на избите за събитието „На чаша вино разстояние от Пловдив“, където всяка изба ще представи по атрактивен начин производството си, част от кулинарния туризъм, изкуството и музиката.
Вярвам, че посоката е правилна и идва навреме, защото вече имаме опит и знаем защо, как и какво да показваме. Като организации имаме възможност да участваме на повече събития - туристически борси, изложения. Различията помежду ни са плюс, с който ще привлечем различни интереси на туристите. Виненият турист е взискателен и в същото време "качествен" - той търси хубав хотел, ресторант, магазин за вино. Ако успеем да предложим качествен продукт на нашите гости, ще помогнем и за повишаване нивото на туризма в България като цяло.
Смятате ли, че въвеждането на еврото е възможност за улесняване на експорта на български вина? Очаквате ли по-добра конкурентоспособност на европейските пазари?
Мисля, че това би помогнало на колегите, които работят на европейските пазари. За тези, които са насочени към вътрешния пазар, промяната няма да има съществено отражение.
Очаквате ли промяна в цените на виното?
След като приключи гроздоберът и отчетем крайните количества от реколтата, ще вземем решение и в тази посока.
