На 20 май светът отбелязва Деня на пчелата. Но в същото време една от най-важните видове за природата и за нас хората: земната пчела изчезва от някои части на България. Климатичните промени разстройват жизнения й цикъл: от ранното пролетно затопляне и късните слани до продължителните летни суши.
Основният удар на климатичните промени по тези важни насекоми не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето. През последните години зимите стават все по-меки, януари и февруари често изненадват с пролетни температури. Това е капан за земните пчели.
Ранното затопляне обърква биологичния им ритъм. Цариците, единствените, оцелели от предходната година, трябва да основат нови колонии, но се събуждат от зимен сън по-рано, тръгват да търсят храна, а природата още не е готова. Растенията, също заблудени от топлото време, може да поникват, но цветове за нектар все още няма.
Късните пролетни слани вече са често срещани дори през април и май. Те унищожават младите филизи и цветове на овошките и дивите растения. Така събудените и гладни царици не могат да намерят храна, за да подхранят първото си поколение, и загиват, преди да са създали колония.
Екстремни климатични явления като проливни дъждове, наводнения и градушки зачестяват през последните години, а земните пчели гнездят предимно в земята – в изоставени дупки на гризачи, под камъни или в хралупи. Така цели гнезда биват заливани и унищожавани. Градушките убиват пчели, но и нанасят сериозни щети на растенията като унищожават цветовете и листата.
Ситуацията се утежнява и от наличието на забранени вещества. Пестицидите с активно вещество хлорпирифос са забранени в ЕС от 2019 г., но продължават да се откриват в проби от мед и в зимната храна на пчелите. Това говори или за нелегален внос и употреба, или за изключително бавно разграждане на тези вещества в околната среда.
Данни от България
Данните от различни региони на България сглобяват една обща тревожна картина за страната. В Северна България (област Русе) зимната смъртност през 2025 г. е между 50 и 70%.
В Южна България (област Ямбол) смъртността достига 80-100% при някои пчелини. Това се дължи на комбинация от по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди.
В Ихтиманска Средна гора изследванията от 2025 г. показват много ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи, докато в по-отдалечените горски райони все още се наблюдава сравнително нормална активност. Това потвърждава тезата, че горските масиви служат като убежище за по-чувствителните видове.
Пчеларски организации настояват за спешна държавна помощ, като отбелязват, че високата смъртност вече е хроничен проблем.
Спасяване на пчелите
Спасяването на пчелите изисква спешни политически решения, реформи в земеделието и по-голяма обществена ангажираност. На първо място е необходимо създаването на Национална стратегия за защита на опрашителите, която да ограничи опасните пестициди и да въведе строг контрол върху пръскането и нелегалния внос на забранени вещества. Заедно с това трябва да се внедрят системи за ранно предупреждение на пчеларите и да се изградят буферни зони с местни цъфтящи растения около обработваемите ниви.
В селското стопанство е критично да се премине към биологични методи за растителна защита, като се запазват естествени местообитания като живи плетове и горски пояси, нужни за гнезденето и зимуването на насекомите. Тези щадящи практики могат да бъдат допълнително насърчавани чрез специални пазарни сертификати и финансови стимули за фермерите.
Роля в процеса има и цялото общество, което може да се включи в образователни кампании и инициативи за наблюдение на дивите видове. Дори малки ежедневни действия като засаждане на медоносни цветя, избягване на химикали в домашните градини и оставяне на неокосени зелени пространства могат да осигурят благоприятна и безопасна среда за оцеляването на пчелите.
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека. Той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие и дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита и има научни интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
