Красимира Краева издател на сп. “Арена на красотата” и организатор на Arena Professional
За разлика от други сфери на услугите, в бюти сектора си остават проблемът с ценза в отделните професии, проблемът със сивия пазарен дял (който явно не е малък, предвид колко дипломи са издадени и колко хора реално после работят), проблемът с липсата на обновени и адаптирани нормативни изисквания към тези професии, и това са само част от нещата, които притесняват специалистите и собствениците на салони, инвестирали в оборудване, архитектура, обучения и т.н. Нещата не се свеждат до това дали в салона са вложени 50 или 100 хиляди евро, или Спа центърът в хотела е с минерална вода или не. Според това, което споделят с нас хората от бранша, проблемите са комплексни и трябва да се решават от играчите в бранша - веднъж това са фирмите вносители и производители, втори път предприемачите собственици на един или повече салони и достатъчен брой служители, и не на последно място да се създадат правила поради липса на единни европейски критерии за СПА и Уелнес (в които в цял свят се включват и всички бюти услуги, като изключим някои страни, чиито структури все още делят салоните на фризьорски и козметичен). По време на проведената кръгла маса на 10 май т.г. браншът заяви желание и готовност да се включи в създаването на норми и правила съвместно с държавата, базирайки се на световните добре работещи практики да адаптира нашата действителност и потребности на бранша към едни съвременни и необходими на бизнеса критерии и правила. Когато държавата застава зад една индустрия за Свободното време, регламентира и финансово контролира бизнеса за здраве и красота (говорим за профилактика на здравето на здравите), тогава всички по веригата, които директно и индиректно са заинтересовани това да се случва ще бъдат и по-отговорни и по-мотивирани да инвестират и развиват предприемаческа дейност.
Славина Христанова мениджър Маркетинг и продажби SpaRealia, Марка на Медицинска Техника Инженеринг ЕООД
Аз виждам три необходими стъпки за изготвянето на правила за регламентиране и контрол на СПА индустрията в България, чието създаване трябва да бъде инициирано от специалистите в бранша: - изпълнители и организатори на спа услуги; - представители на вносителите и производителите на спа продукти; - обучаващи институции; - инвеститори в областта; - и подкрепено от съответните ресорни министерства като МЗ, Агенция по туризма, МТСП, МРРУ, МОН . Най-напред е нужно създаване на дефиниция и подкатегории за това, що е спа център в България. Поради бързите темпове на развитие на тази индустрия обаче, не би било редно да даваме много тясно и строго понятие, както и да изпадаме в другата крайност да създадем 10 различни категории. Необходима е също стандартизация за устройството, дейността и ценза на работещите (в него) в СПА центъра. Стандартите трябва да се варират в зависимост вида център, но трябва да има единни и минимални правила. Не на последно място, е нужно профилиране на обучението и възможност за получаване на допълнителна специализирана квалификация на заетите в тази индустрия с цел утвърждаване на професия - квалификация спа консултант, спа терапевт, спа мениджър.
Емилия Динкова управител на Стар Нейлз България
Като дългогодишен вносител и производител на професионални препарати за бюти индустрията и по-конкретно за маникюр и педикюр сме свикнали по-скоро законите да ни пречат, отколкото да ни помагат. Но в последните 2-3 години браншът за здраве и красота се разви изключително бързо и необходимостта от държавна регулация се усеща много рязко. По мое мнение са необходими ясни, точни и съвременни критерии за контрол. Парадоксално е, че Салоните за красота (в това число т.н.СПА и уелнес центрове) и днес се проверяват от органите на РИОКОЗ по стари наредби. Това обезсмисля до известна степен обучението, което ние предлагаме за съвременни дезинфекционни средства и уреди. Необходимо е задължително удостоверяване на професионална квалификация на работещите и осъвременяване на списъка с официалните професии. В момента има два паралелно действащи закона и никакъв контрол! На практика в съвременния Салон за красота се предлагат множество различни услуги, за които са необходими специфични познания. Ето (само) един пример - в един салон могат да работят двама педикюристи, един тясно специализиран в обработването на проблеми по стъпалата и ноктите и един, който предлага общоприет козметичен педикюр (в Германия това са отделни педиатрични кабинети и част от услугите, предлагани в тях, се заплащат от Здравната каса). Тези хора учат и специализират, но по критериите на НАПОО отделна професия ПЕДИКЮРИСТ няма. Ако тези хора искат да докажат тяхната професионална квалификация, те се оказват в пълна документална невъзможност.
