Радослав Котларов, изп. директор на GBS Tours

Няма лош хотел, има такъв, който е надценил стойността си

Радослав Котларов е от новото поколение ръководители на хотели, който обича професията си и вярва в успеха на туризма в България. Той управлява два хотела в Боровец („Флора“ и „Боровец Гардънс“) и летния комплекс „Св. Тома“ край Созопол, които са част от холдинга на Главбулгарстрой. С гордост споделя, че от година на година се справят все по-добре с мениджмънта на обектите и постоянно имат ръст на нови клиенти. За опорните стълбове в успеха на хотелиерския бизнес ето какво сподели той.

Г-н Котларов, в последните месеци много се коментира в общественото пространство отказът на българи да ходят на родното море. В същото време ще има и отказ на руски туристи. Как ще се намерят клиенти за родното Черноморие?

- Нишата е в привличане на българския турист. Според статистиката този сезон ще има отлив на около 150 хил. руски гости. По статистика на нашето министерство 700 хил. българи почиват в Гърция и Турция, а по данни на гръцкото министерство те са 1,5 млн. Ако истината е по средата, то значи, че 1 млн. българи пътуват в чужбина. Достатъчно е от тях да привлечем 15% и ще компенсираме липсата на руски туристи. Специално в летния комплекс, който управлявам, можем да се похвалим, че имаме дълъг среден предстой на гостите от седем и повече дни. Именно това е спасението за хотелите, защото голяма част от българските хотелиери разчитат на уикенд туризма. Тогава и по 200 лв. да продават стаята, не могат да компенсират, защото са 15 уикенда за сезона. Най-много разчитаме на качеството, което даваме за цената - тоест не сме си надценили продукта, защото имаме 5 звезди, а той е оценен от времето и клиентите. От практиката мога да кажа, че в този бизнес е най-важен маркетингът от уста на уста.

Как успявате да се справите с персонала, който е най-критичната точка за успешен хотелиерски бизнес?

- Никога не назначаваме случайни хора, просто за да попълним бройката. Сега може да звучи смешно, но едно време в Балкантурист е имало дебели книги за обучение на персонала. Днес през погледа на модерното хотелиерство залагаме отново на този тип поведение. Затова във всяко звено има дни на приемственост и новите служители ги обучаваме „по книга“. Не се хвалим с много високи заплати, но пък всичко е в светлия бизнес - спазват се всякакви нормативи, хората знаят, че имат точно определени почивни дни, получават пълната заплата по банкова сметка и пълни осигуровки върху нея и това ни поставя стъпало над конкуренцията. Радостен факт е, че голяма част от персонала се намира от самите работещи при нас. Това е много сериозна референция. Другото предимство е, че имат възможност за израстване.

Къде е проблемът в успеха на туризма? Къде са ни грешките?

- Може би собствениците на туристически продукти не инвестират достатъчно в качествени мениджъри. Аз не съм на мнение, че държавата трябва да помага на всеки бизнес. Има една приказка – „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Доста хора преди кризата преляха пари от други бизнеси в туризма и днес много обекти се оголиха, защото това не е лесен бизнес.

Другият проблем е, че има сивота в сектора и това пречи, създава несигурност на кадрите и те възприемат работата за временна. В развитите страни често може да срещнете сервитьори, бармани и пиколи на средна и над нея възраст. Докато у нас тези професии не се ценят.

Проблем също е, че при нас цените са доста ниски. Например закупуването на суровините за обектите е същото като от всяка една точка в Европа. Разликата е, че продаваме много по-евтино. Ако килограм брашно за пица в България и в Италия е едно евро, разликата е, че, пицата у нас струва 10 лева, а в Италия 10 евро. Затова не можем и да си позволим и високи заплати, които да задържат кадрите.

Сега виждам някои хубави инициативи за развитие на региони, които не са познати, и вярвам, че ще има ефект. Хубаво е също, че вече има министерство на туризма, но бизнесът сам си е виновен, защото е разделен. Съществуват десетки организации на хотелиери, ресторантьори, по общини, по региони, по интереси... За мен моделът е: обединяват се всички и излизат с конкретни предложения и искания към държавата за целия бранш. А сега отделни групи ходят и искат отделни неща за себе си. За съжаление, у нас нямаме наследствени хотели с история от десетки и повече години, където човек се ражда хотелиер и този бизнес няма традиции.

Къде е разковничето в създаването на кадри?

- Аз го виждам в инвестицията на всеки един по-голям обект в обучението на млади хора, в използването на програми за стажове. Самата професия е много хубава, защото ти контактуваш всеки ден с хора и им помагаш да изживяват хубави емоции, което означава, че работиш в положителна среда. Съгласен съм, че трябва да пътуват младите хора, но да се връщат в България с опит, който да внедряват, защото българският турист вече много пътува и не може да се залъгва с продукти, които са надценени.

Имаме идея с колеги да направим един вид Академия за хотелски бизнес с подготовка на кадри от всякакъв вид. Често хотелиерите наемат някого, който е като бял лист, хвърлят го в дълбокото и после казват:„Ами той не се справя“. Искаме да направим тристранни споразумения, като обученията да се финансират от заплатите на работниците и от самия бизнес. Ако се инвестира в кадри, ще струва много по-малко отколкото недоволни клиенти и тяхната загуба. За нашите обекти тази пролет направихме обучение на младежи от професионалните гимназии от цялата страна. Сега 90% от тях сега ще наемем за летния ни туризъм.

Капризни ли са българите?

- Не мисля. За мен думата каприз има негативно звучене. По-скоро българите вече знаят да си търсят правата и да изискват за цената, която плащат. Няма лош хотел, има такъв, който си е надценил стойността си. Ако настаниш клиент в стая за 100 лв. и той е доволен, ако същата струва 200 лв. ще е много недоволен. Но ако му се предложи за 20 лв. ще е повече от доволен и никога няма да направи проблем за нищо. Има и такъв момент, че българският турист понякога сравнява несравними неща и смята, че у нас почивката е по-скъпа. Когато хората ходят в чужбина, те се събират в група, плащат 5-6 месеца по-рано и получават много добри цени. А в България са свикнали да ходят на рецепция в деня на пристигането, което няма как да им осигури добра оферта. Преди няколко години беше направен опит българите да планират отпуските си още януари, което беше много хубаво. Всички знаят, че големите хотели дават много различни цени за ранни записвания. Първите записвания на германците са до края на януари, като идват с престой минимум седмица, 10 дни или две седмици. В България сме на принципа „тръгвам в петък, пък каквото ще да стане“.

Много хора казват, че в Гърция е по-евтино да ходиш на море. Там например не се плаща за шезлонги...

- Ние сме концесионери на два плажа и мога да кажа, че имаме сериозни проблеми с поддръжката на терените и с наемането на спасители. Аз, както и всеки друг, сме виждали нестопанисван плаж как изглежда и мога да кажа, че не е много приятен. В България имаме брегова ивица около 350 км, докато в Гърция е около 10 хил. км. и това наистина е предимство, както и по-дългия летен сезон. Смея да кажа обаче, че южната ни съседка е двойно по-скъпа дестинация от България, стига да се сравняват еднакви продукти или казано иначе - „ябълки с ябълки, а не с круши“.

----------------

Радослав Котларов е завършил единственото по рода си в България технологично училище „Електронни системи“ към ТУ София, а след това и самия Технически университет. Още от училище работи в сферата на услугите. Минал е през летни кафенета на морето, след това е бил управител на морско капанче, после на цял плаж и от миналата година е изп. директор на трите хотела на GBS Tours. Завършил е майсторски клас по мениджмънт в Cesar Ritz, Швейцария